В началото беше... "македонското наречие", после македонските "език" и "нация". Сталин и Коминтернът измислят македонизацията като средство за съветизация на Балканите. Национализмът и сепаратизмът са главното им оръжие.
Надеждите на възглавяваното от Зоран Заев ново македонско правителство да ускори членството на страната в НАТО отново поставят властимащите в Скопие пред трудните решения на два „брадясали" с времето проблема: за официалното наименование на бившата югорепублика и за разрешаването на споровете с България и Гърция относно присвояването на културно и историческо наследство. Това са и двата препъни-камъка пред всички опити на Македония през последния четвърт век да стане пълноправен член на евроатлантическото пространство.
Несъмнено позицията на официална София е далеч по-сдържана от претенциите на Атина и предлага сравнително елегантно решение на натрупаните от десетилетия проблеми. Подписването на влачения вече близо две десетилетия проект на договор за добросъседство между двете държави несъмнено ще бъде основната тема за разискване по време на подготвяното посещение на Заев в София. Кой е обаче първоизточникът на създадената от десетилетия трайна атмосфера на недружелюбност и подозрения в българо-македонските отношения?
Кому изобщо беше нужна македонска нация?
Коминтернът е замислен от диктатурата на Ленин и Сталин като маша за осъществяването на плановете за световна революция, която да доведе до създаването на доминирана от болшевишка Русия Световна съветска република. Кремъл хвърля много усилия и средства за трансформацията на Руската империя в подчинен на Москва световен пролетарски конгломерат. Зад граница задачата е възложена на съответните филиали на Коминтерна. Сред тях е и предшественичката на БКП - Българската работническа партия /БРП-комунисти/. Възможно е да е чиста случайност, че тя е създадена през 1919 година, когато в Москва е създаден също и Комунистическият интернационал (Коминтерн).
Българският филиал обаче се проваля още с първата му възложена от Москва задача – да направи България съветска република посредством насилствено завземане на властта чрез кървавото Септемврийско въстание от 1923 година. Озлоблението на Кремъл и верните му слуги Георги Димитров и Васил Коларов - заради бързото справяне с бруталния опит за преврат - е огромно. За това свидетелстват документите в „Особената папка" – сборник от свръхсекретни решения от заседанията на Всесъюзната и Руската комунистическа партия между 1919-та и 1943-та, обнародвани от международен екип от историци през 2001 година. В Протокол №4 от април 1924 г. високопоставени кремълски чиновници, в компанията на Димитров и Коларов, съзират начин да се отмъсти на успялото да потуши бунта правителство на проф. Ал. Цанков. Замисълът се състои в подпомагане на безчинстващите в Пиринския край чети на ВМРО, срещу чиито насилия и убийства правителството на Цанков е започнало непримирима борба. Идеята е бандитските опити за превръщане на областта в „държава в държавата" да бъдат представени за националноосвободително движение на поробения „македонски" народ.
Впрочем, за първи път в болшевишката империя това наименование изниква още през 1922 г., когато конференция в съветската столица се обявява за изграждането на Балканите на три съветски републики – Тракия, Македония и Хърватия. Провалът на Септемврийското въстание не разколебава възгледите на Москва, че сепаратизмът е ефикасно средство за осъществяване на плановете на империята под мотото „разделяй и владей". Пряк резултат от седянката в Кремъл през април 1924 г. е изработеният месец по-късно манифест, от който светът научава за раждането на македонския народ и за неговата борба за независимост. С пари, някои известни дейци на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия, като Тодор Александров например, са подкупени да сложат подписите си под документа. Войводата обаче бързо осъзнава кроежите на Сталин и Коминтерна за налагане на македонизма като маша за съветизацията на Балканите и поисква да оттегли подписа си под манифеста, както и да върне парите на спонсорите. Месец по-късно Александров е убит, а поръчителите на атентата остават неизвестни и до днес.
Сталин и Коминтернът - "бащите" на македонската "нация"
За да подчини Тито, Сталин е искал да му подари Пиринския край. А Георги Димитров е бил готов да му го даде.
В началото на 30-те години Сталин и подчинения му Коминтерн решават да използват национализма и сепаратизма като главно оръжие в подготовката за съветизацията на Европа. Тезата за македонска нация и необходимостта от нейното отделяне е спусната на българската, югославската и гръцката компартия. През януари 1934 г., в своя резолюция по македонския въпрос и ВМРО, Коминтернът официално провъзгласява появата на новата нация, а московската централа на БРП нарежда издаваните в СССР вестници на ВМРО да се пишат на „македонско наречие".
До 1945 г. идеята за съществуването на македонски народ и език е почти непозната и битува почти изключително сред активистите на компартиите в балканските страни. Съживяването ѝ идва върху щиковете на настъпващата Червена армия. С непредсказуемото си поведение югославският диктатор Тито обаче се оказва проблем. И Сталин решава да го спечели с позабравената идея за Балканска федерация. След като бързо става ясно обаче, че Тито иска независим от сталинизма „самоуправленски" югокомунизъм, Сталин използва нова стръв - предлага на Тито Пиринския край като първа "вноска" в бъдещата българо-югославска федерация. А марионетното правителство на Георги Димитров покорно се съгласява.
Насилствена подмяна на българското самосъзнание
Още в началото на 1946 г. Сталин нарежда на главорезите си в София да засилят насилствената македонизация на подготвяната за жертвоприношението изконна част от българската нация. През нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. - по лична заповед на Димитров - са избити над 200 лидери на македонските българи. Екзекуцията е част от изпълнението на всеобхватния чудовищен план за пълна подмяна на българското самосъзнание в Пиринския край с македонско. Спуснато е нареждане всички българи в него да бъдат записани като македонци, а тези, които се съпротивляват, да бъдат ликвидирани.
Братът на един от най-зловещите масови убийци в Държавна сигурност Лев Главинчев свидетелства, че чудовището собственоръчно е застреляло 226 „фашисти" – видни хора от Пиринския край, които не желаели да станат македонци. По повод кланетата Сталин прави пред Г. Димитров - в деня на поръчаната от Москва масова екзекуция на 200 първенци на македонските българи - следния коментар: „Това, че населението в Пиринско няма македонско съзнание, не означава нищо. И в Белорусия (Беларус) нямаха такова съзнание, когато ги обявихме за белоруски народ. Сега вече го имат!".
