Великата депресия – Great Depression, през 30-те години на миналия век, е дълбоко социално-икономическо сътресение

 От историческа гледна точка то може да се сравни само с Гражданската война между Севера и Юга през 1861-1865 г.

Началото на Великата депресия в САЩ е „Черният октомври“ през 1929 г., когато на Уол Стрийт настъпва пълен крах. До 20-те години акциите на фондовата борса постоянно растат. Но в периода 1(929-1939 г. те започват главоломно да падат.

Икономисти сочат и други причини за кризата – недостигът на парична маса, недалновидната политика на Федералния резерв, протекционисткия закон на Смут-Хоули, падането на обемите на военните поръчки след края на Първата световна война, рязкото увеличаване на населението в Щатите.

Според някои експерти началото на Великата депресия може да се отнесе към август 1929 г., когато икономиката на САЩ показва първите сериозни признаци на рецесия.

Военните поръчки през 1929-32 г. падат с над 30%, някои дори сочат 50%. През първата година от управлението на Ф.Д. Рузвелт темповете, с които падат те, са забавени до 2,1% годишно.

Безработицата в САЩ след 1929 г. не щади никого – нито фермера, нито работника, нито т.нар. бели якички. През 1932 г. безработицата е вече 32%. Безработен е всеки четвърти в страната.

През 1932 г. частната охранителна служба на Хенри Форд стреля по марша на гладните в Детройт. Петима загиват, десетки са ранени, оцелелите участници в мероприятието са репресирани. Иначе автомобилните заводи на Форд имали „лоялно“ отношение към работниците си…

Америка е спасена благодарение на двете обстоятелства – „Новия курс“ на Рузвелт и Втората световна война.

Безработицата е една от причините за „Новия курс“ на Рузвелт. През 1935 г. е създадена федералната организация по трудоустройството с извънредните пълномощия на Управлението за обществени работи в САЩ – WPА, в което са мобилизирани към 1939 г. около четири милиона души. Повечето пътища, канали и мостове, които и днес успешно функционират в САЩ, са построени чрез WPА. За няколко години с усилията на безработните е изградена инфраструктурата на огромната страна. Сред обектите са „Златните врати“ в Сан Франциско, обсерваторията на Грифит в Лос Анджелис и извънградската резиденция на президентите в Кемп Дейвид.

През 1943 г. Управлението за обществени работи е закрито, напълно прикрило мисията си. Благодарение на него безработните американци оцеляват и запазват квалификацията си. Много американски специалисти са привлечени чрез „Амторг“ и други организации на строежите по времето на първите петилетки в Съветския съюз.

Великата депресия се съпровожда и с няколко банкови кризи.

През февруари 1939 г. Федералният резерв, реагирайки на кризата, намалява лихвата с няколко пункта годишно. През следващите години пасува. Първата банкова паника настъпва в края на 1930 г. Вложителите се втурват да теглят парите си; редица финансови учреждения фалират. Втората банкова криза е през пролетта на 1931 г. През 1932 г. около 40% от финансовите институции прекратяват съществуването ни. Клиентите се лишават от два милиарда депозити. Номиналната парична маса се свива с 31%.

През 1933 г. новият президент Рузвелт се сблъсква с третата банкова криза. На 9 март той подписва извънредния закон за банките и въвежда неделни банкови ваканции. На 13 март американските финансови организации подновяват работата си, но със съществени ограничения. Разработва се програма за гарантиране на влоговете.

На 5 април Рузвелт подписва указ №6102, с който конфискува златото в монети и кюлчета на юридически и физически лица, включително и на чужденци. Предвижда се златото да се продава на федералните власти по курса 20,6 долара за тройунция. След това то се транспортира в националното хранилище във Форт Нокс, щата Кентъки. След обмяната курсът е вдигнат до 35 долара за унция. Така доларът е девалвиран 1,75 пъти. Но тези мерки позволяват да се стабилизира банковата система и да се предотврати масовото изнасяне на златото в чужбина.

Може да се каже, че Ф. Д. Рузвелт е направил толкова много за Америка, че с право може да се нарече Спасител на страната.

Основните направления в „Новия курс“ на Рузвелт:

Широко привличане на безработни в обществените дела;

Програма за социално застраховане и създаване на пенсионни фондове;

Гарантиране на влоговете в банките;

„Златният указ“ – за изкупуването на златото;

Девалвация на долара;

Учредяване на Комисия по ценните книжа и фондови борси;

Отмяна на сухия закон;

Реформи в селското стопанство;

Приемането на закона за помощ на промишлеността чрез специалната правителствена агенция „Администрация за възстановяване на промишлеността“;

Трудово законодателство;

Мерки по стимулирането на ипотеките и възраждане на жилищното строителство;

Поддръжка на афроамериканците, приемане на тъмнокожи на работа във федералното правителство;

Осъществяване на федерални проекти, насочени към поддръжката на културата и изкуствата.

На 17 януари 1920 г. в страната е утвърден сухият закон, който се превръща в конституционна норма. Започва 13-годишната ера на гангстери и мафиоти, на Лъки Лучано и Ал Капоне. „Принудителната трезвост“ претърпява крах. Страната е залята от корупция и е арена на постоянни гангстерски войни. През декември 1933 г. Рузвелт въвежда 21-вата поправка, която отменя сухия закон.

Въпреки трудните години, Америка се бори отчаяно; американците разбират, че няма къде да емигрират и нацията устоява. В началото „Новият курс“ на Рузвелт, след това – Втората световна война, която увеличава многократно военните поръчки, и слага край на жестоката икономическа криза. В годините на войната брутният вътрешен продукт се увеличава почти два пъти. Войната дава мощен импулс на американската икономика. Американците се изправят и отново Америка е велика държава.