Бях истински шокиран, когато преди години видях за първи път германски турци на летището във Франкфурт. Едно от най-модерните и натоварени съоръжения не само в Европа, но и в света бе приютило на отдалечен гейт голяма група турци, които чакаха самолет за родината си.

И въпреки че в този ден се завръщах от дива Африка, не можех да повярвам на очите си. Това не беше гейт, беше гето. 40-50 мъже, жени и деца – насядали и налягали по земята. С мръсни боси крака, по джапанки, по джапанки и хавлиени чорапи. Разстлали бохчи с храна по пода. Жените със забрадки на главите и в шалвари с цветове, пред които и най-смелият „Бенетон“ скучно сивее.

Гледах изумен тези турци и туркини, но тогава нямаше как да знам, че точно те са тези, които миналата седмица казаха „евет“ (“да” на турски – бел. авт.) на референдума, който превърна президента Ердоган в султан на югоизточната ни съседка.

Шокът ми днес е още по-силен. Как е възможно в потисната Турция диктаторът да спечели с мъка 51,4 процента подкрепа, а в свободна Европа – почти 60?!

При това, забележете, в Германия – 63 процента! Холандия – 71 процента! Австрия – 73,5 процента! Белгия – 75 процента! Какво правят всички тези турци в демократична Европа, щом им харесва ислямски султанат? Има ли логика на Стария континент те да се радват на свободата, която Ердоган иска да отнеме на близките им в родината?

Някои западни анализатори неглижират тези резултати – виждате ли, ставало въпрос само за една малка част от турците в Западна Европа – 30-ина процента, които били крайно консервативно религиозни. Освен това голямата част от тях били необразовани – от най-затънтените краища на Анадола, и не можели да се ориентират в ситуацията.

Мислели си, че гласуват за възхода на Турция, без да си дават сметка какво ще се случи в родината им и в каква изолация може да изпадне тя.

Наистина, реално гласувалите за Ердоган в Германия например са 29 процента от всички турци. Но смущаващото е, че това са хора, които работят, раждат деца, купуват къщи и апартаменти там от десетки години.

Повече от очевидно е – те никак не са успели да се интегрират през това време в немското общество. Това са турци, които живеят капсулирано, сред тях има и такива, които не могат да говорят на немски език.

Същата е ситуацията и в Холандия, и в Австрия. Да не говорим за Белгия, където провалът в интеграцията на всякакви мигранти е тотален – вижте само котилото на терористи – квартала в сърцето на Брюксел “Моленбек”.

В Германия, в Австрия и в Холандия отдавна трябваше да се замислят за проблемите, които ще роди неуспешната интеграция на турското население. Още когато партията на Ердоган на последните парламентарни избори спечели с 10 процента по-висока подкрепа, отколкото в самата Турция. Реално резултатите от референдума са 100-процентова проекция на предишния вот.

Възниква въпросът има ли съществена разлика в настроенията и нагласите между турците, които живеят от няколко поколения в страните от Западна Европа, и потока от мигранти, който ни заля в последните години заради войните в Близкия изток?

Едно съвсем актуално изследване в Германия показва недвусмислено, че цели 80 процента от турското население там се чувстват неудовлетворени от постигнатото в личен план. Това са хора, които не са осъществили мечтите си. Затварят се в своето консервативно общество и обвиняват за всичко централната власт в Берлин.

Също като чернокожите от бунтовете в Париж и ислямските терористи от “Моленбек” – всичките мигранти, чиято интеграция приключва в гетото. Смущаващ в „немския референдум“ за Ердоган е и фактът, че младите, модерни турци се оказаха силно аполитични и въобще не гласуваха. Така оставиха бабите и дядовците да решават съдбата на сънародниците им.

Референдумът за конституционни промени в Турция обаче ме накара да се почувствам истински горд, че съм българин. Защото у нас „за Ердоган“ гласуваха едва 17 процента. В България интеграцията на циганското население е тотален провал на политиците, но на турското – не.

Затова бабите и дядовците в страната ни не прецакаха внуците си така, както го направиха тези в Германия, Австрия, Белгия и Холандия.