Марин Льо Пен иска да стане президент. Досега тя успя поне в едно: редица по-млади французи вече не се притесняват открито да поддържат френската крайна десница. Някои дори вярват, че Франция е узряла за промяната.
Студът пронизва чак до мозъка на костите, но Лоран Салé остава на поста си в парижкото предградие Сюрен - с премръзнали ръце той раздава листовки на посетителите на седмичния пазар. От рекламните брошури се усмихва Марин Льо Пен, председателката на френския "Национален фронт".
Допреди четири години Салé е бил просто редови член на крайнодясната партия, а днес е вече неин представител в Градския съвет на парижкото предградие Сюрен, управлявано доскоро единствено и само от комунистите.
"Отношението към нас вече се промени. Изчезна конфронтацията, хората вече не се страхуват от нас", казва Салé, който от трийсет години членува в "Националния фронт". Партията отдавна вече е неизменна част от политическия спектър в страната, а в наши дни дори се опитва да разшири влиянието си допълнително, надявайки се, че френските избиратели ще направят Марин Льо Пен първата жена-президент на Франция.
"Допреди пет или шест години избирателите се стесняваха публично да признаят, че симпатизират на "Националния фронт", а днес го казват открито, макар партията да не е променила почти нищо в разбиранията си по отношение на националната идентичност, имиграцията или ксенофобията", казва Жан-Ив Камю, експерт по въпросите на десния екстремизъм.
За какво се бори Льо Пен?
Неотдавна Марин Льо Пен очерта какви приоритети ще има, ако бъде избрана за президент: например предоговаряне на членството на страната в ЕС, в това число насрочването на референдум за "Фрекзит" (по подобие на британския Брекзит), и то не по-късно от 6 месеца след встъпването ѝ в длъжност, както и намаляване на броя на депутатите във френския парламент като част от по-голяма програма за съкращения на държавния апарат.
Пред чуждите журналисти Льо Пен засегна и темата за възхода на популистите в Европа и САЩ: "Ако популистите са онези хора, които искат да има правителство на народа, за народа и в името на народа, тогава нямам нищо против да ме наричате популистка", каза тя. За кризата в Украйна Льо Пен обвинява ЕС. Тя беше и една от първите, които поздравиха Доналд Тръмп за изборната му победа в САЩ. С този избор са свързани и надеждите на лидерката на френската крайна десница за подобряване на отношенията между САЩ и Русия. "По чисто егоистични причини не желая война между САЩ и Русия - Франция се пада някъде по средата", казва Льо Пен. Тя апелира към бившите непримирими врагове заедно с Франция да изковат съюз срещу ислямския екстремизъм.
Льо Пен е понесена на вълната от недоволство в средите на френското общество – недоволство от слабата икономика, разрастващата се имиграция и войнстващия ислям. Сегашният президент Франсоа Оланд е толкова непопулярен, че няма намерение дори да се кандидатира за втори мандат.
Умерените екстремисти
Марин Льо Пен промени облика на партия си. Подкрепят я все повече млади хора
Политическите наблюдатели смятат, че Марин Льо Пен ще поведе на предварителните избори през април, но че ще загуби на балотажа през месец май срещу кандидата на консерваторите Франсоа Фийон. По подобен начин се развиха нещата през 2002 година, когато нейният баща Жан-Мари Льо Пен надви кандидата на социалдемократите Лионел Жоспен и отиде на балотаж, където обаче загуби катастрофално от консерватора Жак Ширак, спечелил 82 процента от гласовете на втория тур. Този резултат беше изтълкуван тогава като твърд отпор на французите срещу екстремизма.
48-годишната Льо Пен обаче днес е с 25 години по-млада, отколкото беше баща ѝ по онова време. Осен това тя е значително по-популярна от сприхавия си баща. Марин Льо Пен успя да смекчи ксенофобския профил на партията и да ѝ придаде по-приемлив облик.
"Начело на дясноекстремистките партии обикновено стоят мъже. Но в случая става дума за относително млада жена с модерен вид, която успява да спечели одобрението не само на по-възрастните избиратели, но и на по-младите белокожи французи, включително и жени", казва Камю. Дори започналото в Брюксел разследване срещу „Националния фронт" за това, че платени от Европарламента сътрудници са били неправомерно използвани за вътрешнопартийни задачи, няма да намали популярността на Льо Пен. „Средностатистическият избирател на „Националния фронт" е толкова враждебно настроен срещу ЕС, че Льо Пен може дори да извлече ползи от този скандал", казва експертът.
Време за промяна?
На пазара в Сюрен хората на „„Националния фронт" вече са намерили потенциални избиратели. Компютърният специалист Оливие Никола обещава да даде гласа си за Льо Пен. Той не одобрява икономическата ѝ програма, но смята, че е честна и че под нейно ръководство страната може да ограничи имиграцията и да си върне контрола по границите. Никола обаче не вярва, че Льо Пен може да победи: "Медиите постоянно тръбят, че „Националният фронт" е крайно дясна формация, а всъщност неговите идеи не се различават съществено от тези на умерените консерватори от 90-те години", казва той.
59-годишната Евелин Нодекс обаче е убедена, че Франция е узряла за промяна: "Подкрепата за партиите вляво или дясно би означавала политически застой. „Националният фронт" никога не е вземал властта. Не разбирам защо неговите хора да са по-лоши от другите?", пита риторична жената.
