“Пираня” е замислена като диверсионен съд, който да влиза тайно в чуждите пристанища, да пуска командоси да сеят разрушение и смърт, и да се измъква безшумно. Миниподводницата е разработена в началото на 80-те години на миналия век от лининградското конструкторско бюро “Малахит”.
Тя наистина е мини - подводното водоизместване е само 321 тона и е дълга 28 метра. Широка е 4,7, а височината е 5,1 метра. “Пираня” може да носи до две торпеда или до 4 подводни мини, като сред опциите са - те да са и ядрени.
Голямото оръжие на подводицата е специалната камера в предната част, от която на повърхността могат да излизат командоси. Екипажът на миниподводницата е само трима души. Освен тях обаче пътуват и 6 морски пехотинци, с пълното си бойно снаряжение плюс водолазната им екипировка.
Целта на “Пираня” е да влезе във вражеското пристанище, да го минира или пък командосите да слязат безшумно на брега да извършат сухоземна диверсионна операция и да се приберат безшумно в подводния си дом. А след това да отплават.
За придвижването под вода на саботьорите има два херметически подводни транспортера “Сирена-УМЕ”, които са дълги 12 метра и са широки 62 сантиметра. Те стоят в тръби до торпедните апарати. С тяхна помощ руските командоси се придвижват под вода с цялото си въоръжение до целта.
Заедно с двата транспорта те могат да напуснат подводницата както на повърхността, така и на дълбочина 60 метра. Системата за управление на миниподводницата е толкова опростена, че е достатъчен екипаж от трима.
Двигателят на подводницата е дизелгенератор с мощност 160 кВт. За движение под водата има електродвигател от 60 кВт. Скоростта на първите две построени пирани е ниска. Обсегът им на действие е само 1000 мили. Подводницата може да се движи непрекъснато под вода цели 260 мили. За проекта “Пираня-2” който е трябвало да е от 400 тона, е предвиден много по мощен двигател, който осигурява подводна скорост от 12 възела и далечина на плаването до 1200 мили.
По различни причини строежът на първата миниподводница започва чак през юли 1984 година в Лененград. Първата “Пираня” влиза в състава на флота през 1990, а втората година по-късно.
Съдбата на двете малки подводници е незавидна. Те улучват поредните “Смутни руски времена” и никога не са използвани по предназначение. От време на време са извършвали пробни плавания.
През 1996 едната се появява в “Националните особености на руския риболов”, където става ясно, че Кузмич я е използвал, за да ходи да бере ягоди по островите между Русия и Финландия. Подводницата предлага условия за живот на 9 души в продължение на мисия от 10 дни и има тоалетна (галюн), кухня (камбуз), баня и всичко необходимо за продължителен живот под вода.
Съдбата на новите руски малютки е тъжна. През 1999, по-малко от 10 години от встъпването им в строя, са бракувани и нарязани на скрап.
Защо никой не иска да ги купи
През годините Конструкторско бюро “Малахит” разработва цяла серия миниподводници от типа на “Пираня”. Най-малките са по 130 тона, а най-големите достигат до 920 тона. Въоръжението им е различно - от торпеда и мини до противокорабни и крилати ракети.
Всичките имат анаеробна (независима от въздуха) енергетична система. Няма данни някой от малките флотове да е купил подводница по някой от тези проекти. А иронията е, че те са много подходящи именно за флотове с неголеми възможности.
В началото на 90-те години при разследване в Щатите един заловен наркопрестъпник на има Лудвиг Файнберг разказва, че наркобаронът Пабло Ескобар го е изпратил в Русия с една-едничка цел - да намери начин да купи подводница “Пираня”. На каквато и да е цена.
