Ако преди време някой беше казал, че Кейти ще заличи Кеворкян, доста смях щеше да падне. Човекът, който преди 10 ноември 1989 г. не се побоя да даде думата на Амосов – заличен от Кейти. Муха срещу слон. Пеперудка – срещу динозавър.

И какво се оказа – мухата изтри слона. Пеперудката Кейти заличи фейсбук-профила на динозавъра Кеворкян.

Коя е Кейти ли? Не знам. Някой знае ли?

Кеворкян също не знае. Никой не знае. Освен кукловодите, които стоят зад нея.

Но, ако се замислим, ще установим, че не се знае дори дали самата Кейти, за разлика от Кеворкян,  съществува. Тоест, като личност с физически характеристики. Като човек. Може и да я има. Може и да я няма. Може да е просто псевдоним. Всичко може.

Защото Кейти може да е както българско момиченце с леко глуповато американско име (англоезично де, в англоезичния свят поне 25% от сервитьорките са Кейтита) – така и да е сборен псевдоним на Министерството на истината. Или на някаква негова аналогия във фейсбук. Аналогия на онова Министерство на истината, от „1984“. Чиято функция, впрочем, беше също да заличава. Безвъзвратно и завинаги. Впрочем, защо „беше“?

Е.

Е!

Както виждаме – чиято функция и сега Е да заличава.

Най-вероятно обаче Кейти, независимо какво представлява – човек, бот, робот или абстракция, да е просто избутана на преден план от онези, които стоят зад нея. Нищо чудно да е съвсем обикновено симпатично, независимо от името (или псевдонима), българско момиче, което чисто и просто си върши работата, за която й плащат.

Но, така или иначе, без значение коя е Кейти на практика, в действителност за много хора тя, горкана, се превърна в символ на Цензурата.

Между другото, не бива да забравяме, че в онази, „страшната“ диктатура на „комунизма“ преди 1989 г. нямаше цензура. Поне официално. Някой да е чул тогава за длъжност „Главен цензор“? Или, хайде да не е главен – просто „цензор“? Но имаше „антисоциалистическа пропаганда“, което беше другото название на престъпление именно по критериите на Цензурата. И за такова се влизаше в затвора.

Впрочем, и днес също има престъпление „антидемократична пропаганда“. Съвсем официално, записано е в Наказателния кодекс. И за такова пак се влиза в затвора. Но, разбира се, при демокрацията няма Цензура. Цензура има само при „комунизма“ и другите диктатури – тоест, които демокрацията смята за диктатури. А иначе самата демокрация, естествено, не е диктатура, защото при нея няма Цензура. Независимо, че за „антидемократична пропаганда“ и тя вкарва в затвора, както „комунизмът“ – за „антисоциалистическа“.

Но защо точно Кеворкян?

Защото Кеворкян е единственият, нека повторим – единственият, който редовно и последователно повдига въпроса за най-страшния проблем пред България: нейната дебългаризация. За циганизацията. За трагедията на измиращия български етнос, за етническия терор срещу него и за заместването му с друг етнос.

Е, разбира се, не само той. Има още неколцина, но те го правят от дъжд на вятър. Което пак е нещо, но е малко. И – това е. А с малко не става. Трябва като него – постоянно. Иначе, както се оказва – няма кой друг. Цялата друга пасмина, наричаща себе си „журналисти“, мълчат като риби пред задаващата се българска гибел. Дори я ускоряват с долнопробни сълзливи репортажчета за „бежанците“, дето после се оказва, че не били бежанци, а просто напористи и агресивни мечтатели за социалните благини и „белите курви“ на Европа. Да не говорим пък за политиците – дори пишман-„патриотите“ и „националистите“, щом се докопат до властта, забравят, че рано или късно ще се свличат надолу по стълбата, по която са пълзели нагоре.

Затова Цензурата закри профила на Кеворкян.

Дори не толкова заради самия него – той има достатъчно възможности да разпространи сред хората това, което пише. А заради другите – за да ги уплаши. Да ги стресне. И най-вече журналистите, на които хлябът им зависи от темите, за които пишат. Щом намислят да пишат за истинския, Големия проблем на България – да си спомнят как Цензурата се докопа ДОРИ до Кеворкян. И да си свият перките. И да пишат за „нещастните бежанци“, но да си мълчат за изнасилените немкини в Кьолн. И за изнасилените европейки навсякъде в Европа, докъде е стигнала калната лавина на нашествието. Да знаят какво е разрешено и за какво заличават – я профил, я работа и кариера. И да си вършат работата „правилно“.

Така, както заличителната Кейти си свърши работата. Е, поне в рамките на възможното.

Защото, слава Богу, Кеворкян и такива като него не може да бъдат заличени. Няма как. Днес има достатъчно възможности думите на истината да бъдат прочетени. Колкото и Цензурата да се опитва да ги заличава.

И нищо, че при демокрацията било нямало Цензура. По въпроса питайте Кеворкян…

Ръкописите не горят. Звучи оптимистично. Още повече пък, когато са в електронен вид…