С европейски пари трябва да бъдат изградени центрове за нелегални мигранти на територията на Беларус. Тези планове предизвикаха тревога сред местното население и в съседна Русия. Минск пък заплашва да спре проекта.

Александър Лукашенко лично се опита да успокои духовете в своята страна, заявявайки, че Беларус няма да се превръща в „сборище" на нелегални мигранти от други части на Европа.

„Не се нуждаем от мигрантите на нечии чужди държави", каза той, но призна, че страната му има споразумение с ЕС относно миграцията, за което получава и пари. Но сега Лукашенко поставя нови искания: „Щом като се интересуват от този въпрос, нека предоставят пари не само за изграждането на центрове за нелегални мигранти, а и за екстрадирането им", каза той. И още: в случай на нужда подобни проекти трябвало да могат да бъдат „прекратени незабавно".

Брюксел удвоява сумата

В медиите се появиха съобщения, според които имало конкретни планове за изграждането на приемателни центрове. В едно от тях дори се уточнява, че ЕС е готов да плати на Беларус седем милиона евро, за да „се справи с растящия брой нелегални мигранти".

Парите били част от европейския помощен пакет за бившата съветска република, които бяха почти удвоени през 2016 година до 29 милиона евро.

Колко центрове ще бъдат изградени и къде точно – още не се знае. Във всеки един от тях е предвидено да бъдат настанявани между 30 и 50 души. От представителството на ЕС в Беларус съобщиха, че изграждането на приемните центрове е част от проект, с който се помага на Беларус да „направлява нелегалната миграция". Проектът има първоначален срок на действие от 5 години с възможност да бъде удължен. В реализирането му е включена и Международната организация по миграцията.

Повечето чеченски бежанци, пътуващи за Полша през Беларус, биват връщани обратно

На фона на наплива от стотици хиляди бежанци и мигранти към ЕС през последните години, плановете за изграждането на приемателни центрове в Беларус разтревожиха местното население. Хората се опасяват, че отхвърлените кандидати за убежище могат да останат завинаги в Беларус. Особено в социалните мрежи се водят разгорещени дискусии.

От съседна Русия също се чуха необичайно остри реакции. Според руския външен министър Сергей Лавров, споразумението между ЕС и Беларус за строеж на миграционни лагери повдигало множество въпроси и създавало условия за злоупотреби. От външното министерство в Минск пък определиха руските страхове за необосновани. Беларус не вършел нещо по-различно от това, което допреди 10 години е правила и самата Русия, заяви официален говорител в Минск.

Визови облекчения

„ЕС помага на Беларус в изграждането на инфраструктура за прием на мигранти, за да бъдат продължени преговорите за визови облекчения, които Минск и Брюксел водят от години", каза Андрей Егоров, ръководител на неправителствения „Център за европейска трансформация" в Минск.

С всички бивши съветски републики се сключват т.нар. споразумения за реадмисия. С Украйна, например, подобно споразумение беше сключено още през 2010. „Документът урежда начина, по който се връщат мигранти, нелегално влезли в ЕС от Беларус", казва Егоров. Експертът смята, че страховете на местното население са безпочвени, защото Беларус няма да приема мигранти, които са влезли в ЕС през територията на чужди държави.

Президентът Лукашенко: Не се нуждаем от мигрантите на чужди страни

Сходна позиция застъпва и полският експерт за Беларус Камил Клишински от Центъра за източни изследвания във Варшава. „Смятам, че създаването на приемни центрове няма да доведе до увеличаването на броя на мигрантите, които се намират на беларуска земя", казва той. „Ще се внесе повече ред в администрирането на нелегалната миграция и ще се улесни решаването на редица проблеми, включително и на самия Беларус", казва Клишински.

Броят на имигрантите в тази страна досега беше относително нисък. По данни на беларуското Министерство на вътрешните работи, между 2004 и 2005 г. молби за убежище в страната са подали едва 3350 души.

Сближаване с Брюксел

Стремейки се да получи визови облекчения, Беларус направи първата крачка на добра воля като в средата на януари отмени визите за кратки посещения на граждани от редица държави, включително и от всички страни в ЕС. Така беше направена нова стъпка на сближаване между Минск и Брюксел в рамките на процес, започнал преди около година. Беларус пусна на свобода и някои задържани опозиционни дейци, а в отговор на това ЕС отмени някои отдавна действащи санкции срещу страната, в това число и мерки, насочени лично срещу Лукашенко.