Тя е на 12 когато пристига с майка си в Исла Негра – в къщата на Пабло Неруда да му слугуват. През 50-те години, на границата между втората му жена Делия дел Карил и третата Матилде Урутия.

Неруда приема любовницата си Матилде в семейната къща в отсъствието на съпругата. Момичето и майката няма как да са безпристрастни свидетели. И драмата е неизбежна – в романа „Жената от Исла Негра” на Мария Фасе (изд. „Рива”).

„Неподвижен и горещ въздух, а от другата страна на прозореца – отново разлистили се дървета, морето, което вече не е сиво, а синьо. И кряскащите птици, напонящи ми една птица с големи крила, която навремето нарисува Делия”.

Разказът на момичето върви като подреждане. Неруда й поставя голямата задача да му подрежда колекцията от раковини. И то подрежда – впечатления от природата и от хората около себе си, собственото съзряване. Фасе е успяла да хармонизира този начин на разказване с обилно участие на сетивата. Всичко минава през всички сетива на момичето.

Това разказване се разпада във втората част на романа – в Париж. Фасе нагнетява много литература в малко страници. Романизирането на реални персони и реални събития без героизиране в плюс и в минус е форма на свобода. Недостъпна примерно за нашенските писатели, но то е друга тема.

Неруда е пределно плътен – с всичките си добри и недобри страни. Делия е добрата, Матилде лошата – момичето няма как да не избира. Фасе е аржентинска писателка, Делия аржентинска художничка.

Коя е жената от Исла Негра? Делия – но само в света на момичето разказвач. Ала силното попадение е майката. Белетристичното противопоставяне не е между Делия и Матилде, а между нея и майката. Делия присъства с всички измерения на пространството и времето, майката присъства като сянка. Но точно това й присъствие ще драматизира живота на дъщерята.

Нелитературното заглавие на романа би било „Жените от Исла Негра”. Всички те са жени на Неруда. Това е интригата. Яна Левиева е измислила по-умна корица от испанските издатели.