Поредицата от смели укази и силно провокативни предложения за правителствени назначения (като това за министър на образованието, който всъщност вярва в избора на училище) е насърчителна за консервативните скептици на Доналд Тръмп. Това обаче не бива да заличава обезпокоителния спомен за един основен елемент от обръщението на Тръмп при встъпването му в длъжност.

Разделът на външната политика получи доста по-малко внимание, отколкото заслужаваше едно толкова революционно изявление. То радикално предефинира американския национален интерес, така както е разбиран след Втората световна война.

Тръмп очерта свят, в който външните отношения пропадат в игра с нулев резултат. Те печелят, ние губим. Както гласеше следното изказване: “От много десетилетия ние обогатяваме чуждата промишленост за сметка на американската промишленост; субсидираме армиите на други страни”, а намаляваме финансирането на нашата.

А най-провокативното беше това: “Богатството на хората от нашата средна класа е изтръгвано от домовете им и после преразпределяно в целия свят.” Бърни Сандърс смята, че една корумпирана върхушка ограбва средната класа, за да дава на богатите.

Тръмп счита, че тези мерзавци раздават нашето
наследство и на незаслужаващи, неблагодарни чужденци.
В речта при встъпването си в длъжност президентът Джон Ф.
Кенеди обеща, че ще подкрепи всеки приятел и ще се
противопостави на всеки враг, за да гарантира успеха на
свободата. Забележете, че Тръмп не прави разлика между приятел и
враг (и не споменава свободата). Те всички искат да ни
използват, експлоатират и превъзхождат.

Стига толкова, заяви Тръмп: “От този ден нататък ще има само
Америка на първо място.”

Представете си как отеква това в чужбина. “Америка на първо
място” беше името на ръководената от Чарлз Линдберг организация,
която яростно се бореше с Франклин Д. Рузвелт преди САЩ да
влязат във Втората световна война, по време на Битката за
Британия, да остави Америка неутрална между Великобритания на
Чърчил и Райха на Хитлер. (После дойде Пърл Харбър. Седмица след
това “Америка на първо място” позорно се разформирова.)

Не че Тръмп съзнателно е подражавал на Линдберг. Съмнявам
се, че той дори е бил наясно с тази връзка. Просто е харесал
израза. Но мога да ви уверя, че в Лондон и във всяка столица по
света са наясно с миналото и с намеците за нов американски
изолационизъм. Тръмп им даде добро основание да мислят по този
начин, като по-нататък изтъкна “правото на всички държави да
поставят на първо място собствените си интереси”. В това число
Америка.

Някои твърдят, че с поставянето на Америка на първо място се
потвърждава американската изключителност. Напротив, точно
обратното. Това прави Америка не по-различна от всички други
страни, които се определят чрез собствен национализъм, основан
на кръвта и земята. Това, което правеше Америка изключителна,
единствена по рода си в света, беше определянето на националния
й интерес по начин, който включва не само нейните тесни нужди в
икономиката и сигурността, а обхваща безопасността и
благоденствието на множество съюзници. Един свободен свят, в
който има свободна търговия и взаимна отбрана, беше виждането на
президента Труман и то се споделяше от всеки президент след
него. Досега.

Някои настояват, че Тръмп просто размахва разменна монета,
за да договаря по-добри условия за търговия или съюз. Или че
възгледите на Тръмп са толкова променливи и неустойчиви, че това
е просто поредната свободна фраза в един объркан регистър - той
каза за европейски вестници преди две седмици, че НАТО е
остаряла, а после заяви “НАТО е много важна за мен”.

И двете твърдения обаче очевидно са погрешни. Обръщението
при встъпване в длъжност не е някакъв импровизиран рефрен. Тези
думи са плод на поне триседмична обмислена подготовка на
обръщение, което според говорителя на Тръмп е имало за цел да
изрази неговата философия. Освен това, за да премахне всякакво
двусмислие, преди да провъзгласи своето “Америка на първо
място”, Тръмп заяви: “От този ден нататък нашата страна ще бъде
управлявана от ново виждане.”

Във виждането на Тръмп има неразбиране на логиката, стояща в
основата на много по-широкия и значим възглед на Труман. Планът
“Маршал” със сигурност взе от богатството на американската
средна класа и го разпредели в чужбина. За това обаче имаше
основание. Отчасти алтруизъм. Но най-вече, за да се укрепи
Западна Европа като опора срещу екзистенциален световен враг.

През цялата Студена война издържахме много авантаджии.
Бремето беше тежко. Това обаче не беше необмислена проява на
благотворителност, а разумна защита на собствения интерес. Все
пак наистина беше по-добре да подпомагаме финансово чужди армии
- германската, южнокорейската, турската и десетки други - и те
да бъдат на наша страна, отколкото да разполагаме още повече
американски войски навсякъде по света при по-голям риск от гледа
точка на жертви и разходи.

Ние възприемаме позиция на изолация и незначителност. Това
не е просто теория. Отдавна обещаваното от Тръмп, но въпреки
това внезапно изтегляне от Транстихоокеанското партньорство, е
значимият първи резултат от неговата външнополитическа доктрина.
Миналата година министър-председателят на Сингапур каза на Джон
Маккейн, че ако излезем от ТТП, с нас “ще бъде свършено в
Азия”. Той познава региона.

В продължение на 70 години ние поддържахме международна
система на отворена търговия и демократични съюзи, позволила на
Америка и Запада да се развиват и процъфтяват. Световното
лидерство е това, което направи Америка велика. Ние се отказваме
от него, застрашавайки самите себе си.

БТА