Танзания, Мозамбик, Мадагаскар: турският президент Ердоган е на обиколка из Африка, а основните цели на визитата му са две - да търси съюзници срещу движението на Гюлен и, най-вече, да разкрие нови пазари за страната си.

По време на посещението си в Мозамбик турският президент Ердоган призова тамошния държавен глава към съвместна борба срещу мюсюлманския духовник Фетхуллах Гюлен. Почти същото послание отправи преди това и в Танзания, където заяви следното: „Имаме доказателства за това, че онези, които се опитаха да свалят нашето правителство, са били активни и в други страни".

Враг №1

Под други страни Ердоган очевидно разбира и онези държави в Африка, в които движението на Гюлен в продължение на години определяше облика на турската културна политика зад граница, предимно чрез своите училища. Днес обаче Гюлен е обявен за враг номер едно на Турция - правителството на Ердоган смята живеещия в САЩ духовник за организатор на опита за преврат през юли. Нищо чудно тогава, че по време на петдневната си обиколка из Африка Ердоган оказва натиск за закриване на всички училища, които са смятани за близки до движението на Гюлен. Тъкмо тези училища обаче са много популярни сред представителите на средното съсловие в редица африкански страни, защото представляват изгодна алтернатива на френските училища, пояснява социологът Ибрахима Бано Бари: "Хората изпращат децата си в турските училища не от любов към Турция, а защото в тези училища има добри учители. Тукашното средно съсловие целенасочено търси добри училища за децата си", посочва Бари.

В столицата на Гвинея например има близо 20 такива училища, като тенденцията важи за целия африкански континент: през последните години из цяла Африка възникнаха турски училища. И навсякъде турската културна и образователна политика е тясно свързана с движението на Гюлен.

Уфук Тепебас от Центъра за африкански изследвания към университета в Базел смята, че не е редно да се действа прекалено офанзивно срещу тези училища: „Турското правителство би трябвало да преследва предпазлива стратегия и да проявява търпение. А Ердоган би трябвало да представи силни аргументи и алтернативни решения, ако иска да убеди африканските си партньори. В противен случай някои от африканските страни ще възприемат действията му като вмешателство във вътрешните им работи, а това може да влоши двустранните отношения", казва Тепебас.

Ердоган с президента на Танзания

Отношенията с Танзания очевидно не са пострадали от призивите на турския държавен глава: президентът Магуфули отправи към Ердоган молба за кредит, както и за инвестиции в строежа на предвидената железопътна връзка между танзанийския град Дар ес Салаам и Замбия.

Кристиян Бракел от турския клон на фондация „Хайнрих Бьол" смята, че основната причина за африканската обиколка на Ердоган са именно турските икономически интереси: "Турция иска да разкрие нови пазари за своето средно съсловие", казва Бракел и добавя, че в случая атаките срещу Гюлен играят по-скоро второстепенна роля: „Турция наистина оказва много силен натиск над африканските си партньори, но това със сигурност не е основната цел на Ердоган - независимо, че в печата често се твърди точно обратното". Според Бракел, Турция иска да си осигури заместител на онези пазари в Близкия изток, които междувременно отпаднаха - например в Сирия и в Ирак.

Китай е много по-напред

Под управлението на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието в Турция се разви силно средно съсловие. „Тези предимно религиозни среди поддържат управляващата партия", казва още Бракел и посочва, че по време на обиколката си в Африка Ердоган се застъпва именно за интересите на тези „анадолски тигри". В същото време обаче експертът пояснява, че турското влияние в Африка изобщо не може да се сравнява с китайското: "Ердоган и неговото правителство усилено пропагандират ангажимента си в Африка. Но си мисля, че шумът, който вдигат, значително надхвърля действителното влияние на Турция на африканския континент".