Т.н. реформи (не само в Русия) продължават вече 25 години, а темповете на развитие на страната ни са неприлично низки. Други големи страни, с доста по-оскъдни ресурси, значително по-бързо набират икономическа тежест. Китай и Индия, например, а и ранният Съветски Съюз, също демонстрираше чудеса, и то, на фона на всеобща криза. Не е ли, защото тогава парите се влагаха доста по-разумно, отколкото сега? Може би и квалификацията на управниците-икономисти тогава беше по-висока?

При Сталин не продавахме нефт в чужбина, а всичко влизаше в действие. Пребоксуванята започнаха, когато при следващите генерални секретари /избирани, като на конкурс по глупост/, се появиха лукави «съветници»-антисъветчици. В днешна Русия развитото машиностроене отиде в миналото, няма и самодостатъчна електронна промишленост. И приемливият стандарт на живот у нас се поддържа само за сметка на износа на суровини.

А уж, имаме всичко за процъфтяване — и образовани (все още) кадри, и свой нефт, и газ, и метали... Но резултатите се забелязват... само с микроскоп. А както е известно, критерий за истината е — практика.

Да, за 25 години бе направено нещо, защото да не се направи съвсем нищо, за толкова дълго време, би трябвало специално да се изхитрят и напъват...

А какво пречи на Русия да има процъфтяваща икономика? «Терзаят ме подли съмнения...», – не са ли това, всесилните либерали в икономическия екип на правителството? Не са ли забравили авторите на икономическите рецепти за разните, като разните там «ясинци» (Евгений Ясин) и другите егор-гайдаровци, че думата «икономика» означава «домоуправление»?

А рационалното и умно «домоуправление» не се свежда до чиновничество и юриспруденция. Явно, всяка домакиня е много по-близо до реалностите, по тези въпроси, от икономическите ни експерти, защото домакинята обединява в себе си, всичките нужни качества.

Нейната задача е, да храни и да опазва семейството и дома. И макар да няма научни степени по икономика, тя никога няма да послуша съветите на либералите, да държи входната врата винаги отворена, когато навън е пълно с всякакви крадци и измамници. Умната домакиня или умният стопанин, няма да търпят в дома си тунеядци, няма да харчи пари за глупави идеи, няма да взимат кредити, под грабителски лихви и няма да дават заеми на явни мошеници (а именно това правят нашите икономисти, защото точно за това са и назначени!?).

Успешната икономика започва с «ограда», а в сегашна Русия няма надеждна ограда, — влиза, който си иска, и изнася каквото си поиска. Впечатлението е, че смисълът за съществуването на сегашната Русия е, да обслужва нуждите на нечии интереси, или на всекиго, само не и на собствените граждани... И само така става разбираемо, защо у нас се чувстват свободно т.н. чужди инвеститори, загрижени /естествено/, не за нашите интереси.

Сред либералите се шири мнението (и активно се натрапва на населението), че за нашата икономика била полезна слабата рубла, което уж щяло да увеличава експортните възможности. А е ясно, че при такова положение, износителят губи, а не печели. Но началника на Центробанката мълчи на тази тема. Явно, неслучайно, на Кудрин и Набиулина, на Запад им дадоха високи звания «най-добрият министър на финансите» и «най-добрият банкер». А както е известно, Централната ни банка съвсем не е държавна хазна, а си е частно акционерно дружество (филиал на ФЕД на САЩ), което (по нечия „добра" воля) има и право да печата рубли.

Успешната икономика е немислима и без «клапан», задържащ или пропускащ материалните ценности, предимно навътре, а не навън. Ролята на «клапана» изпълняват експортните митнически служби или директните забрани за износ, например, на стратегически важни продукти и капитали. А ролята на дупки в оградата играе – свободният обмен на националната валута, за долари и евро. Щатите, например, печатат долари и така доят целия свят, в т.ч. добрата и наивна руска «крава». В последните години рублата се обезцени спрямо долара, и у щатите се появи допълнителна възможност, защото сега те могат да купят за доларите си, двойно повече, всякакви реални ценности от Русия.

И това си е реална далавера за задокеанските паразити. Ние често повтаряме, че доларът не е осигурен с нищо, но той е осигурен, вкл. и с руските ресурси. А това стана възможно, само защото в оградата на стопанина има дупки, а самият стопанин, очарован от либералните рецепти за «откритост и отвореност» и от перспективата за «влизане в световната икономика», принципно не иска да види дупките в оградата си, и свободно промушващите се през нея грабители.

И при такова неспирно «кръвопускане», икономическият организъм няма как да се развива, а може само да линее, което и виждаме. У нас няма пари за ремонт на пътища (Москва не броим, тя е на отделна хранилка), няма пари за строителство на заводи, а се надяваме само на чужди инвеститори, и им отдаваме най-хубавите си земи, инфраструктура и ресурси. А нашите либерални министри все още не знаят, че никои инвеститори няма да дойдат да ни обогатяват нас, а идват с напълно противоположни намерения.

А кой ще влага капитали в народното стопанство, ли? Нима не е ясно? Държавата ни, разбира се! Защото никакъв частник няма да осигури пълноценно финансиране, а още по-малко, ако не му е изгодно. А държавата ще го осигури, защото има такива отрасли, които трябва задължително да се поддържат, поне от съображения за националната сигурност. И никаква инфлация няма да има, ако парите се пускат в нужните обеми, влагат се в конкретни проекти и се изземат от оборота, след получаване на доходи от реализираните проекти. Но построеното ще остане! И всичко ще се движи, и ще работи. И защо до сега «излишните» пари от износа на петрола и газта, се влагат в американски ценни книжа, под мизерна лихва, докато нашите производители издъхват от липсата на парични кредити?

Здрава икономика не е възможна, ако парите и ресурсите регулярно се изнасят от страната, за развитието на чужди икономики или просто, тъпо се разпиляват – за олимпиади, шампионати и други «пирамиди». А също и за разните, там лакоми проекти, като Роснано и ВШЭ.

Висшят пилотаж в икономиката е, когато държавните пари не се заключват или стерилизират, а активно се харчат, с ум и по предназначение, за неща, които носят максимална полза за обществото, и се възвръщат стократно. Но явно, аз се размечтах, защото, при сегашните «икономисти»-капиталисти, това със сигурност няма да стане.