Сензационната биография на новия американския президент „Доналд Тръмп: Искам всичко" е сред най-търсените книгите на издателство „Милениум" на родния пазар. Тя бе във фокуса на читателския интерес по време на цялата предизборната кампания за Белия дом и се превърна в истински хит след победата на милиардера на изборите. Мразен и харесван от милиони, Доналд Тръмп е на върха на славата вече четири десетилетия и позицията, в която встъпва днес, е върхът на неговия успех. Никой от света на бизнеса – дори Бил Гейтс или Стив Джобс, не е успявал да задържи върху себе си вниманието на толкова голяма аудитория за толкова дълго време. Как е възможно това?

Отговор на този въпрос дава световноизвестният публицист Майкъл д'Антонио в своето критично изследване, посветено на феномена Тръмп.

Журналистът, носител на „Пулицър", описва своя герой с изключителен психологизъм, проникновение и чувство за хумор, давайки възможност на читателя да си изгради обективно мнение и в същото време да се забавлява с многообразния и изпълнен с екшън живот на Тръмп.

Д'Антонио е американски журналист и сценарист с десет издадени книги. Пише за „Ню Йорк Таймс", „Лос Анджелис Таймс", „Ескуайър" и др. Макар че е търсен непрестанно от медии от цял свят, той с готовност прие поканата на българските си издатели от „Милениум" за интервю. За многопластовия образ на новия американски президент, за стратегията му в борбата за Белия дом, за бъдещето му в политиката и за процеса на създаване на биографичната книга разговаряхме с Майкъл Д'Антонио по скайп.

- Г-н д'Антонио, когато писахте биографията на Донадл Тръмп, очаквахте ли, че той ще стане президент?

- Нещо ми подсказваше, че това може да се случи. На първата ни среща, през 2014 г., той ми каза, че ще се кандидатира, защото медиите му повтаряли, че трябва да го направи. Аз не приех думите му сериозно, защото той говори за това от 20 години и намерението му се възприемаше повече като вдигане на шум. Тръмп сподели с мен много неща, написах ги и чаках да видя дали ще случат. Част от тях не се състояха и няма да се реализират, но ето, че изборът му за президент е факт.

- Усещахте ли, че е подготвен за битката за Белия дом, която никак не беше лесна?

- Знам, че винаги е бил сериозен относно критиките си към президента Барак Обама. Тръмп се ядосваше на Обама по един необясним начин. Смяташе, че той не е достатъчно добър водач, достоен да управлява държавата. Аз бях малко наивен спрямо политическите амбиции на Тръмп, защото смятах, че един добър президент трябва да е информиран, да е дипломат спрямо останалите държави и да намери път, по който да съхранява и да продължи да гради създаденото до този момент. А за него е по-важно да направи своето шоу, манипулирайки всички. Той е разбрал как да достигне директно до хората чрез медиите без да се съобразява с правилата. Осъзнал е, че това е пътят към победата.

- Разговаряхте ли за проблемите в Близкия изток и какво е отношението му към Русия? Повечето страни в Европа се вълнуват именно от това.

- Не сме засягали теми от международен характер. Причината е, че ние имахме уговорени само седем срещи. Пишех класическа биография и трябваше да преминем през целия му живот. Когато се видяхме, той беше на 68 години и имаше много въпроси, които трябваше да засегнем за кратко време. Започнахме от най-ранните му години. Говорихме за училището му, за семейството му и стъпка по стъпка стигнахме до настоящето. След петото ни интервю обаче близки до него хора му казаха, че аз се срещам и разпитвам за него и личности, които не го харесват и дори го мразят. Но моята работа е да говоря не само с човека, за когото пиша, а и с неговото семейство, с познатите му, включително и с тези, с които е бил, или е в конфликт.

- Какво ви казаха някои от тях за него?

- Че има случаи, в които Доналд не плащал задълженията си по договори, които е подписвал с тях, като променял някои клаузи. Трудно ми беше да повярвам, че един милиардер може да иска от дребни бизнесмени да приемат по-ниска цена за труда си. Примери от личния живот на Тръмп и поведението му спрямо жените, дори и в семейството, говорят, че той не е грижовен. Манипулира хората, за да получи това, което иска.

- Не го щадите и сега, както и в биографията му. А имаха ли основание опасенията на Тръмп относно това как ще го представите?

- Моята книга всъщност е много справедлива спрямо него. Посочил съм всичко онова, което е постигнал, без да игнорирам недостатъците му. А той е толкова чувствителен, че се държа като ученик, като ми заяви чрез своите адвокати, че след като общувам с враговете му, не иска да разговаря с мен и да пиша за него, защото не може да ме контролира. Страховете им изобщо не бяха основателни, защото нямаше да публикувам нищо, което не е истина. Всичко, което съм написал, е вярно. Не съм спестил нищо от успехите на Тръмп, но в края на книгата написах моята гледна точка – че той е непостоянен и дори опасен.

- Повиши ли се интересът към книгата в САЩ след като Тръмп спечели изборите?

- Интересът беше много силен още в началото, при неговата номинация от републиканците. А след като бе избран, бях зашеметен от интереса на медиите от цял свят към мен. Пред дома ми постоянно има журналисти. Предстои да дойдат от Би Би Си, вчера при мен бяха от Ай Ти Ви, също от Великобритания, следващата седмица очаквам медиен екип от Япония. Мисля, че интересът е провокиран от това, че хората не знаят какво да очакват от Тръмп занапред, особено тези извън САЩ. Те нямат опит с него и не могат да предвидят действията му. Основното за него е, че е нарцистичен и умее да се рекламира добре. А особеното е, че не обича да чете за себе си и да мисли за това, което е, защото ако си спомни какво е правил, няма да му хареса.

- Това включва ли отношението му към жените, за което го обвиняваха често по време на кампанията му?

- Отношението му към жените е едно от нещата, за които съжалява. Най-вероятно съжалява и за първия си развод, който беше твърде публичен. Това беше един от най-подробно отразяваните от медиите разводи в Ню Йорк, имаше шокиращи истории. Съпругата му Ивана го критикуваше във вестниците, нападаха се взаимно, а от всичко това страдаха децата им. Мисля, че той осъзнава колко болезнено е било за тях и съжалява. Според мен съжалява и за някои от бизнес решенията си, тъй като е преживял голям банкрут.

- Мислите ли, че ролята му на президент ще го промени?

- Светът се моли за неговата промяна. Има няколко причини да сме оптимисти. Той предпочита да наеме повече експерти, които да го съветват. Възможно е да позволи на администрацията да си върши работата, което е предпоставка за стабилност. Ще имаме проблеми обаче, ако продължава да публикува цинизми в Туитър, с които да създава скандали. Това се отразява на нашите дипломатически отношения.

- Бихте ли променили нещо в книгата си с днешна дата?

- Бих искал да напиша повече за неговото отношение към света. Това, което е много необичайно при Доналд в ролята му на президент, е, че пребиваването му в Белия дом ще е неговата първа работа извън семейния бизнес. Той дотолкова се е изолирал от света, че смята Америка за несигурно място, а себе си – за неин спасител. Върху това беше изградена платформата на кампанията му. Мисля, че чувствата, които насаждаше у сънародниците ни – страх и желание да бъдат защитени, бяха ключът към неговото избиране.

- Вярвахте ли, че Тръмп ще победи Клинтън?

- Той е единствен по рода си. Можеш да поставиш всички 44 президенти от страната на Клинтън, а от другата страна стои Доналд – сам. Той е най-неопитният и неподготвеният. Хората, които го познават и оценяват реалистично, тези, които познават историята на предишните президенти, не си представяха, че той ще бъде избран.

- Какво да очакваме от неговото управление?

- Едно непостоянно поведение, без компромиси в политиката. Мисля, че България и всички останали страни трябва да бъдат търпеливи. Това е начинът за справяне с него – да не се реагира, когато той каже нещо откачено, защото е много импулсивен. Един ден може да ти каже, че те мрази, а на следващия да те покани на вечеря. Трябва да сме съсредоточени върху важните неща, които се случват на световната сцена, и да обръщаме внимание на Тръмп само когато наистина прави нещо сериозно в Белия дом.