Млад лекар пита Путин къде се лекува. „Аз не се лекувам, а спортувам" - отговаря руския президент. Но ако се налага - добавя - използва Централната клинична болница.
За разлика от него обаче висшите руски чиновници предпочитат лечението в чужбина.
Те не се доверяват на руското здравеопазване.
Централната клинична болница, за която говори Путин, е огромен комплекс в предградията на Моква.
Години наред висшият ешалон на СССР е идвал тук, за да се лекува. Днес традицията продължава.
Самият Путин също признава, че има проблем със здравната система в Русия. Държавните болници и поликлиники не са на нужното ниво. Дори и най-престижните.
"Лекарите, които работят в Централната клинична болница, вярват, че нивото на професионално обучение, финансирането и оборудването не отговарят на съвременните стандарти. Много неща трябва да се реформират там," казва руският президент, цитиран от Ройтерс.
Но висшите чиновници в Кремъл искат по-добро здравеопазване. Затова има проект за ново отделение в Централната клинична болница. Там ще се лекуват само най-висшите управници. Според източници на Ройтерс, сградата е планирана за Путин и близкия му антураж.
Става въпрос за триетажен комплекс, в който ще се лекуват максимум 10 пациента. Стаите са оборудвани така, че при нужда там да бъдат настанени президентът, премиерът и най-близките им хора.
Този амбициозен план ще струва 47 милиона долара, без оборудването. Затова пък за по-добро здравеопазване на обикновените руснаци пари няма. А инфлацията изяжда допълнителните средства.
От Кремъл потвърждават, че клиниката наистина се строи, но не само за президента и премиера, а и за стотиците държавни служители.
В специалната клиника ще има две VIP стаи за пациенти. Те са доста просторни - около като всяка от тях е с размери 200 квадрата. За сравнение един средностатистически руски апартамент е близо 65 квадратни метра. Предвидени са и големи конферентни зали, където лекуващите се управници могат да свикват срещи. Разбира се, има и голям плувен басейн.
Откакто Западът наложи санкции срещу Русия и пътуването в чужбина стана по-трудно, хората от Кремъл трябва да се лекуват у дома. Затова Путин иска да им гарантира първокласно здравеопазване.
Слава Богу, няма данни нито Путин, нито някой друг високопоставен руски политик да има сериозни проблеми със здравето.
Но ЕГН-то не прощава. Руският президент вече е на 64 години, а ако успее да се задържи на власт до 2024-та, колкото позволява конституцията, тогава ще е 71-годишен. По данните на Световната здравна организация средната продължителност на живота на руските мъже е 75 години, докато във Великобритания и САЩ тя е 82 години.
Средната възраст на първата вълна от руснаци, засегнати от санкциите от Вашингтон заради украинската криза - списък, който приблизително отразява хората, най-близки до президента - е около 63 години.
Залезът на величието
Централната клинична болница има парк с територия 180 хектара в предградията на Москва. Имотът е във властта на отдела за управление на имоти на руската президентска администрация. Тук са се лекували съветските лидери Леонид Брежнев и Михаил Горбачов. Борис Елцин, когото Путин наследи, също е лежал в болницата след сърдечна операция.
По времето на съветската власт, болницата е разполагала с най-добрите лекари и най-модерното възможно оборудване в Русия. Александър Николаев, който е бил главен лекар на болницата от 1995 до 2004-та, казва, че средната продължителност на живота на висшите съветски бюрократи, лекували се в болницата, е с около 20 години повече от средното национално равнище. Според него - "Тогава здравеопазването е било идеално".
Но след разпада на СССР качеството на здравните грижи спада драстично. Екипът на ЦКБ вече не е толкова квалифициран, колкото в миналото, а оборудването не е вече най-модерното. Например болницата все още не разполага с технологията за т.нар. "кибер-операции", позволяващи локално лечение на ракови тумори, въпреки че някои московски клиники вече имат тази технология.
Но според кремълския отдел по управление на имоти, Централната клинична болница е сред водещите здравни заведения в страната.
Въпреки това част от руския елит наистина предпочита лечението чужбина, или разчита на елитни руски частни клиники. В някои от най-скъпите московски частни клиники се виждат бодигардове със слушалки в ушите да чакат във фоайето шефовете си, а отвън са паркирани луксозни лимузини.
Но тези частни клиники не са подходящи за висшия ешелон на руските управници. Там не може да се приложат необходимите мерки за сигурност.
Затова новото отделение на ЦКБ ще е различно. Там ще има "президентски комуникации" и "правителствени комуникации", за да се гарантира, че пациентите ще могат да поддържат сигурни комуникации при нужда.
Кои ще са пациентите?
Според руските закони "президентски комуникации" се осигуряват на президента, премиера, министъра на отбраната и шефа на генералния щаб. Президентът може да добавя и други управници към списъка чрез декрет. "Правителствени комуникации" се полагат на висши чиновници в правителството и министерствата.
Де факто новата сграда н ЦКБ е предназначена за лица, които са "обект на държавна охрана."
Държавната охрана се полага на настоящи и бивши президенти, членове на семействата им и седем висши управници: премиерът; председателите на горната и долната камара на парламента; председателите на Върховния и Конституционния съд; главния прокурор; и шефът на Следствения комитет, държавният орган, разследващ престъпления от особена важност. Отново други хора могат да бъдат добавяни към този списък с президентски декрет.
Според Кремъл, строителството на новото отделение е било "планирано" като част от федерална инвестиционна програма и техническите проекти за сградата са завършени; според тях цената на проекта все още не е уточнена.
Според запознати строителството ще започне скоро. Говори се даже, че още през декември плановете са преминавали през одобрение на строителната инспекция.
Очаква се строителството на новата сграда трябва да приключи през 2020 г.
Подземни тунели
Новата сграда ще е свързана с подземни тунели със съседните отделения. В една от тези сгради - основния болничен блок - ще се реновират стаи за VIP пациенти на петия и шестия етаж.
Реновираните стаи ще имат типа комуникации, използвани от Федералната служба за охрана и агенциите за национална отбрана и сигурност. Основният блок в момента съдържа отделения за общо лечение.
Друга сграда, близо до предложената нова клиника е "Блок 9", отделението по радиология на болницата. Това отделение е предвидено за разширение през 2019 г. То ще разполага с най-модерно оборудване, включително и технология за т.нар. "кибер-скалпел" за лечение на ракови тумори, и позитронно томографско оборудване, което е в състояние да открива рак в ранен стадий.
До края на тази година ще е готова и площадката за кацане на хеликоптери в болницата
За всичко са виновни санкциите
САЩ и Европейският съюз наложиха санкции на Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Мерките засегнаха някои от най-близките до Путин, включително негов стар приятел, търговецът на петрол Генадий Тимченко, който се върна в Русия след години на живот предимно в чужбина.
Съпругата на Тимченко - Елена, се е оказала с блокирана кредитна карта, когато се опита да плати за лечение в германска клиника, както съобщи самият Путин пред репортери през април 2014 г. По негови думи картата на Елена Тимченко е била блокирана, защото съпругът й е бил в списъка на санкционираните руски граждани. Самият Тимченко потвърди случката в интервю пред руската агенция ТАСС същата година.
Йосиф Кобзон, руски певец и прокремълски депутат в парламента, твърди, че италианските власти са му отказали разрешение да пътува до Милано преди година, защото са му наложени санкции от ЕС. Той е искал да отиде там да се лекува от рак, и коментира, че е поискал от Путин да се застъпи за него пред италианското правителство.
"В моето състояние да се унижавам и да моля за такива услуги беше срамно, но в крайна сметка ми издадоха виза. Вече минах два сеанса на терапия в Милано," каза Кобзон.
Италианското външно министерство потвърди, че Кобзон е получил виза поради хуманитарни причини, изключение, предвидено от европейските регулации.
Путин като цяло не одобрява руснаците да заминават за лечение в чужбина. В дебата миналата година за здравеопазването той заяви, че политиците и държавниците трябва да правят морален избор и да се откажат от чуждестранните клиники. Той заяви, че ще "разглежда специално случаите" с тези, които не го правят.
Алексей Кашчейев, невролог, практикуващ в няколко клиники в центъра на Москва, казва, че чиновници от министерствата, представители на службите за сигурност, губернатори и Кремъл са започнали да идват при него за консултации, за които преди са ходили в чужбина. Той казва, че е знаел това, защото когато са идвали при него, са носели медицински бележки от чуждестранни специалисти. Промяната според него е предимно заради противоречията между Русия и Запада.
А за обикновените руснаци няма
В последните години Кремъл сериозно увеличи разходите за здравеопазване на елита. През 2012 г. отделът за управление на имоти е похарчил 5 млрд. рубли ($83 млн.) за изграждането или преизграждането на здравна инфраструктура. Тази сума се е увеличила до 15.2 млрд. рубли през 2016, ръст с над 200%, според данни за държавния бюджет.
Същевременно разходите за държавно здравеопазване, използвано от повечето обикновени руснаци, не претърпяват такова главоломно увеличение. Ръстът там е с 32.9% между 2012 и 2016 г. според бюджетни данни. За същия период инфлацията в цените на потребителските стоки е била 50 процента.
Олга Желудкова, професор в Института за рентгенова радиология в Москва, казва, че няма ясна информация какво се планира в Централната клинична болница, но според нея санкциите връщат руското здравеопазване към типа система на две нива, която е съществувала при съветската власт.
"Има специални, елитни проекти за лечение на най-висшия ешелон управници, и липса на качествено лечение за обикновените хора," коментира тя.
