Тайните служби в Германия са знаели много за атентатора Анис Амри - че има радикални убеждения и често говори за атентат. Предупреждавани са били и от службите на Мароко. И въпреки това Амри остава на свобода. Защо?
Министърът на правосъдието Хайко Мас не изключва нуждата от промени в законодателството. Според него трябва да се подобрят възможностите за наблюдение на хора като атентатора от Берлин Анис Амри, който малко преди Коледа се вряза с камион в множеството посетители на един коледен базар. При този атентат загинаха 12 души, имаше и много ранени.
Евентуалните пропуски на тайните служби във връзка с атентата ще бъдат днес /16.1/ тема на обсъждане в парламентарната Комисия за контрол над тайните служби. Можело ли е нападението да бъде предотвратено? Достатъчни ли са били информациите на службите, за да бъде издадена заповед за арест?
"Доказателственият материал беше много тънък", заяви президентът на Службата за защита на Конституцията Ханс-Георг Маасен в интервю за ДПА и допълни: "Във всеки случай не мога да установя никакви грешки в действията на отговорните служби в отделните федерални провинции".
Случаят „Амри" обаче повдига въпроси за взаимодействието между тайните служби и правосъдието. Защото междувременно се разбра, че тайните служби са разполагали с много информации за джихадиста, включително и за това, че той е търгувал с наркотици в Берлин, и че сам е консумирал такива. Дали службите не са решили, че той е дребен наркодилър, от който не произлиза по-сериозна заплаха?
Тайните служби са имали много сведения за Амри
Снимката, с която 24-годишния тунизиец Анис Амри беше издирван след атентата
За първи път Анис Амри попада в полезрението на властите през ноември 2015 година. Тогава той признава пред човек, когото е смятал за съмишленик, който обаче в действителност е бил агент на тайните служби, че "иска да предприеме нещо в Германия". Разказвал е също, че може да си набави автомат „Калашников", за да извърши атентат. От този момент нататък тайните служби започват да следят Амри.
Федералната Служба за защита на конституцията /вътрешното разузнаване/ установява, че Амри се подвизава в Германия под различни идентичности. Освен това активно се опитва да агитира хора с цел извършване на атентат. Сведенията за произтичаща от него опасност се сгъстяват дотолкова, че в средата на февруари 2016 властите го окачествяват като "активна заплаха". Вестник „Зюддойче цайтунг" цитира следния пасаж от оценката, която тогава са му дали тайните служби: "Понастоящем у Амри се установяват модели на поведение, които говорят за активизиране на плановете му за атентат и подчертават дълбочината на неговия радикално-ислямистки мироглед".
Няколко дни по-късно полицията и тайните служби провеждат съвещание и обсъждат дотогава събраните данни за Амри, но стигат до малко неочакваното заключение, че е "малко вероятно" от него да произтича истинска опасност. Всички данни са предадени на прокуратурата в Берлин, която от месец март 2016 започва да го следи. В следващите месеци Амри не проявява никаква съмнителна активност и наблюдението от него е свалено.
Предупрежденията на чуждите служби
След атентата в Берлин на 19 декември 2016
През май 2016 година молбата на тунизиеца за предоставяне на убежище в Германия е отхвърлена. Екстрадирането му обаче се забавя, защото той не притежавал валидни документи за самоличност, а властите в Тунис отричали Амри да е тунизийски гражданин. По данни на „Зюддойче цайтунг", експертите от съвместния Център за борба срещу тероризма /GTAZ/ отново са обсъждали Анис Амри. На заседанието, проведено през юли 2016, са присъствали и представители на германското вътрешно министерство, на федералните криминални служби и на вътрешното разузнаване. Заключението, до което стигат тогава, гласи: „В момента не съществува сериозен потенциал на заплаха".
През септември 2016 тайните служби на Мароко предупреждават германското външно разузнаване /BND/, че Анис Амри е опасен човек. Няколко седмици по-късно, през октомври, мароканците повтарят предупреждението си. През ноември 2016 работната група за "оперативен обмен на информации" към Центъра за борба срещу тероризма отново стига до заключението, че "няма данни за конкретна опасност". Така се стига до датата 19 декември 2016, когато Амри се вряза с отвлечения от него камион в множеството посетители на един берлински коледен базар.
Очевидно е, че нещо не е било свършено както трябва, защото властите са разполагали с многобройни информации и предупреждения за опасността, свързана с Амри, но в обсъжданията си те стигат до заключението, че "не съществува непосредствена заплаха".
Според правосъдния министър Хайко Мас, засега германските власти не разполагат с правно основание за задържане на потенциални извършители на атентати. "Но сега ще я създадем", заяви той пред телевизия ЦДФ.
