Слухът за едно момиче от руски произход, което уж било изнасилено от бежанци в Германия, изкара преди година хиляди изселници от Русия на протест. Какво мислят те днес, когато вече е ясно, че цялата история е била лъжа?

След като и руската държавна телевизия разпространи новината за "изнасиленото" момиче от руски произход, в Германия се стигна до протести на руски изселници

Слухът се разнесе из Берлин точно преди една година: 13-годишната Лиза, от руски произход, била изчезнала. Била отвлечена и изнасилена от арабски бежанци в Германия. Руските държавни медии наляха още масло в огъня, като раздуха новината до невероятни размери. Случаят "Лиза" бил пример за неспособността на германските власти да се справят с бежанската криза. Твърдеше се също, че Берлин се опитвал да потули информацията по случая.

В резултат разгневени представители на изселниците от бившия СССР излязоха на многолюдни улични протести, които бяха подкрепени от привърженици на популистката „Алтернатива за Германия". А пред канцлерството в Берлин агитки скандираха „Меркел да си ходи!".

"Нашето момиче"

Но Лиза внезапно се появи. Оказа се, че изобщо не е била отвличана. Избягала от вкъщи заради проблеми в училище и заради разправии със строгите ѝ родители. На въпросния ден Лиза просто била решила да пренощува в семейството на свой съученик.

С цел да не наруши правата на малолетното момиче берлинската полиция не оповести всички детайли по случая. Но тази сдържаност набързо бе изтълкувана като опит да се защитят бежанците, за да се опази имиджът на канцлерката Меркел. Такава беше поне позицията на руската телевизия - основен информационен източник за повечето руски изселници. Същата песен запя и руският външен министър Сергей Лавров. „Нашето момиче със сигурност не е изчезнало доброволно", заяви той на една пресконференция в края на януари 2016. Германските власти просто се опитвали „политически коректно да прикрият действителността". Неясно остава дали към този момент Лавров вече е знаел, че става дума за фалшива новина.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер реагира по необикновено остър начин на изявленията на своя руски колега. „Прави се опит случаят "Лиза" да бъде употребен за целите на политическата пропаганда", заяви тогава Щайнмайер. Още през същата година германското правителство се сблъска с нови примери за руски пропагандни атаки.

Година по-късно

В руския супермаркет „Mикс маркет" в берлинския квартал Марцан, където живеят много руски изселници, случаят "Лиза" вече не се обсъжда. За много от хората, които преди година излязоха на демонстрации, цялата история е повече от неприятна. Мнозина се срамуват, че са се оставили да бъдат излъгани, казва Александър Руп, председател на руската общност в Берлин и Бранденбург. Но добавя, че донякъде вина носи и информационната политика на берлинските власти. „Мълчанието на полицията само подхрани слуховете", казва Руп.

Днес близките на Лиза отказват всякакви контакти с медиите, включително и с руските. Защото се чувстват „употребени и после захвърлени" от руските медии, от руското посолство, от руските политици, казва Александър Райзер от Сдружението на руските изселници. Междувременно му е станало ясно какви цели е преследвала руската пропаганда: „Да покаже, че и на Запад е като в Русия, че и там царят безправие и потулване на истините".

Последиците от случая "Лиза"

Забележително е, че на изборите за Ландтаг в Берлин и в Баден-Вюртемберг през 2016 популистката „Алтернатива за Германия" постигна особено добри резултати тъкмо в онези райони, където има голям брой руски изселници. Дали случаят "Лиза" не е повлиял на нагласите им?

Във всеки случай тази история даде отражение върху политиката на германското правителство - Берлин взе решение да следи много по-внимателно информациите в руските медии, посветени на Германия. И в случай на необходимост бързо да внася яснота.