На пръв поглед звучи неморално, но не е. Германия е в правото си да оказва натиск над държави, които отказват да приемат обратно онези свои граждани, на които Германия е отказала убежище. Коментар на Николас Бусе за ФАЦ.

Допустимо ли да се спират помощите за развитие на държави, които не желаят да приемат обратно свои граждани с отхвърлени молби за убежище? Този въпрос поставиха германските министри на правосъдието и на вътрешните работи. Разбираемо е, че техният колега Герд  Мюлер - министър по проблемите на развиващите се страни - не ще и да чуе за спиране на тези помощи, дори ако държавите от Магреб и занапред отказват да приемат свои граждани, чиито молби за убежище са отхвърлени. Та кой ли министър иска да му орежат парите?

Въпреки всичко обаче Мюлер бърка. Защото Германия не иска от тези страни да сторят нещо неморално или невъзможно. Те просто трябва да приемат обратно своите собствени граждани. Такова задължение имат всички държави в света. В същото време Германия не разполага с толкова много инструменти, чрез които да накара страните от Северна Африка (пък и от други региони на света) да изпълнят това свое най-естествено задължение.

Помощите за развитие са тъкмо такъв инструмент, защото спирането им може много болезнено да засегне съответните правителства. Твърде дълго на юг си мислеха, че тези помощи са нещо като дарение, което не е обвързано с никакви задължения, и което се отпуска независимо от всички политически въпроси.  А германската политика едва ли може да се гордее с факта, че трябваше да се стигне до един зловещ атентат и да настъпи годината на изборите, за да започне най-после сериозна дискусия по въпроса.

Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main