Възходът на Манса Муса

Император Манса Муса се качва на трона на Малийската империя при странни обстоятелства.

Преди да поеме на дълго и трудно поклонение към Мека, тогавашният император Абубакари II назначава Муса за негов временен заместник. Такива „императори на повикване“ е имало не веднъж в историята на империята. Можем да го сравним с еквивалента на днешния вицепрезидент.

Всичко върви добре, докато Абубакари не решава да изследва далечната страна на Атлантическия океан и повече никога не се връща. Тогава Муса наследява трона, тъй като официално служи като император. Само че той не е случаен: прачичо му е Сандиата Кейта, основателят на Малийската империя.

Както може би сте чували, има много начини за забогатяване. Муса натрупва своето богатство основно чрез търговия със злато и сол, които по онова време са в изобилие в Западна Африка. Той използва парите, за да подсили културните центрове на империята, особено Тимбукту, който анексира през 1324г.



Когато Муса прави своя Хадж в Мека – важна част от мюсюлманската религия – останалия свят разбира за богатството му.
Той има толкова много пари, че преминава през Кайро, Медина и Мека, съпровождан от 60 000 души, десетки животни и цял куп злато. Всъщност, по пътя Муса и антуражът му раздават злато на хората по улиците. Също така си купуват доста неща – толкова много неща, че за момент повлияват на глобалната икономика. Златото, което Муса харчи, влиза в обръщение и е толкова много, че цената му пада.

Отпечатък в историята

Какво друго е правил Манса Муса с толкова много пари, освен че ги е раздавал на непознати и си е купувал сувенири?

Всъщност императорът харчи повечето, за да изгради голям брой джамии (според легендата, той строил по една всеки петък от управлението си), като най-известната е Джингеребер. Освен това той финансира много университети в кралството – голяма част от тях, както и от джамиите, все още стоят и днес, 700 години по-късно.



Муса буквално е поставен на картата –  италиански картографи по време на неговото управление наемат художници, които го рисуват върху картите, държащ парче злато, разбира се. Муса разширява обхвата на търговските си пристанища и се превръща в един от най-могъщите владетели на своето време – ако не и в цялата история.



Муса управлява около 25 години според най-добрите изчисления на историците. Смята се, че императорът умира през 1332г, след което синът му го наследява.

Говорейки за изключително богати хора, превърнали се във филантропи, вероятно се чудите как Муса би се сравнил с милиардери като Бил Гейтс, Джон Рокфелер или Уорън Бъфет.

Като сметнем инфлацията, богатството на Муса се изчислява на около $400 милиарда. Единственият човек, богат почти толкова, е бил Джон Рокфелер, който е имал около $336 милиарда. Бил Гейтс изостава със стотици милиарди и има $136 милиарда, но ще говорят ли за него след 700 години?

Историци и икономисти отбелязват, че Манса Муса влиза в историята не заради това колко пари е имал, а за това как ги е използвал.