След атентата в Истанбул турският президент призова сънародниците си към единство и сплотеност. Твърде късно, пише нашият наблюдател Даниел Хайнрих и търси причините в близо 100-годишната история на турската република.
Нощният клуб "Рейна" в истанбулския квартал Ортакьой минава за място, което привлича най-вече красивите и богатите в турската метрополия. Характерни за него са скъпите черни лимузини пред входа, космическите цени и дълбоките деколтета. А ако имаме предвид възгледите на управляващата партия и на президента Ердоган, случващото се в този клуб противоречи изцяло на официално пропагандираните представи за живота на примерния турски мюсюлманин.
Разцеплението като вроден дефект
След атентата в Новогодишната нощ, при който загинаха 39 посетители на нощния клуб, представители на опозицията предположиха, че вероятният извършител е бил окуражен от модерните напоследък в Турция вербални атаки срещу новогодишните празненства и западния начин на живот. А какво каза турският президент? В първата си реч след атентата Ердоган призова своите сънародници към единство и сплотеност.
Момент! Единство в Турция? Този призив е толкова нелеп, че звучи направо комично. Защото страната е разделена на множество общности. Да изброим само няколко: сунитите, алевитите, кюрдите, феновете на Ердоган, противниците му, религиозните турци, светски ориентираните хора. Тези общности са всичко друго, но не и единни. И за това носи вина цялата политическа класа в Турция, а не само Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Нека си припомним: разцеплението в Турция води началото си още от основаването на републиката. И в този смисъл може да бъде разглеждано като вроден дефект на Република Турция. По онова време, през 20-те години на миналия век, основателят на републиката Кемал Ататюрк, подпомогнат от армията и малък градски елит, наложи на консервативното мнозинство своите западни представи за живота. По-късно от консервативната част на обществото покълна политическият ислям - като форма на протест срещу тази политика. Неговата своеобразна кулминация настъпи през 2002 година с идването на власт на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Турците и "правилният" начин на живот
Днес, 15 години по-късно, можем да констатираме, че що се отнася до пренебрежението към "другата" част от обществото, привържениците на Ердоган по нищо не отстъпват на кемалистите. Те си приличат изумително и в усърдието си да наложат на цялата страна своите собствени представи за "правилния" начин на живот.
Президентът Ердоган сега казва, че няма да допусне Турция да се поляризира. Но в контекста на турската история и най-вече от гледна точка на последните събития това изглежда по-нереалистично от когато и да било преди. Опитът за преврат от миналото лято, последвалите масови арести, кюрдският конфликт и терористичните нападения на "Ислямска държава" и ПКК - всичко това превърна Турция в страна, която изглежда толкова отдалечена от единството, колкото никога досега в близо 100-годишната си история. И ако апелът на Ердоган за единство не бъде последван от реални политически действия за преодоляване на пропастите, думите му ще си останат това, което са днес: празни приказки от устата на един политик.
