Така нареченият „халифат" ще бъде победен, но войните в Близкия изток няма да секнат, а тероризмът ще продължи да взима жертви. Няколко експерти анализират положението в Сирия и в Йемен и дават прогнози за 2017.

Трупове върху ледения асфалт

През изминалите месеци сирийски и руски бойни самолети почти изравниха със земята онези квартали в източната част на Алепо, които бяха под контрола на бунтовниците. Загинаха много хора. Някои от тях бяха застигнати от смъртта в съня си. Труповете им лежаха дни наред върху студения асфалт, защото гробищата се препълнени.

Сега над Алепо отново се развява сирийското знаме. Но не защото дипломатите съумяха да намерят политическо решение по време на безбройните мирни преговори в Женева. Не и защото членовете на Съвета за сигурност успяха да се обединят около една резолюция, която да осигури дълготрайно примирие. Не. Сирийският президент Асад и неговите съюзници Русия и Иран поставиха на колене различните бунтовнически групи чрез постоянните си въздушни удари и обсадната си стратегия. Без да се съобразяват с цивилните граждани. Сирийската армия празнува завладяването на Алепо като стратегически прелом в борбата срещу тероризма. Режимът на Асад окачествява като терористи всички групи, които воюват срещу него.

Алепо се превърна в символ на почти шестгодишната война в Сирия. Градът беше разделен още от самото начало на боевете. Войските на Асад държаха западните квартали, а бунтовниците - източните. Сред противниците на Асад имаше както умерени опозиционери, така и ислямистки бойци и терористи. В Алепо лъсна слабостта на Запада. И преди всичко на САЩ и техните съюзници, които не подкрепиха достатъчно умерените бунтовнически групировки. "Победата в Алепо е голям успех за сирийския режим и неговите съюзници Русия и Иран", казва Гюнтер Майер от Центъра за проучване на арабския свят в Майнц. Но войната, в която участват различни кукловоди, все още не е приключила, твърди той. "В тази война срещу „Ислямска държава", редом с Иран и Русия, се намесват още Саудитска Арабия, Турция и водената от САЩ коалиция. И тази задочна война ще се пренесе в бъдеще в провинция Идлиб, която е последният бастион на бунтовниците", обяснява Гюнтер Майер. Той е убеден, че с вече изпробваната в Алепо тактика сирийският режим ще си възвърне и тази провинция.

Гюнтер Майер

Асад контролира само 1/3

Изненадващото повторно завладяване на Палмира от „Ислямска държава" демонстрира нагледно слабостите на армията на президента Асад. "Сирийският режим е в състояние да подсигури главните си области единствено с масивна външна подкрепа. Повече той не е в състояние да направи", обяснява журналистът Кайро Фолкер Швенк. През септември 2015 година Русия започна въздушни нападения, а Иран изпрати хиляди бойци. Всичко това укрепи позициите на Асад. "Руснаците са готови да отидат още по-далеч. През 2016 година стана ясно, че те са твърдо решени да задържат Асад на власт. Така ще бъде и през 2017 година", прогнозира близкоизточният експерт Гидо Щайнберг. Асад контролира само една трета от територията на страната, но държи големите градове, където живеят две трети от населението. В тях е концентрирана и икономиката на Сирия.

Гидо Щайнберг

Освен това правителственият режим има и достъп до Средиземно море.

Халифатът на практика вече е покойник

Фолкер Швенк твърди, че конфликти ще възникнат и в други региони. Това се отнася най-вече до кюрдските територии в северната и североизточната част на Сирия, но и до областите, контролирани от „Ислямска държава", които все повече се свиват. "Ще започне настъпление срещу двата главни града на джихадистите - Рака в Сирия и Мосул в Ирак, а оттам нататък краят на халифата на ИД е само въпрос на време", твърди Фолкер Швенк. Това обаче не означава, че терористичното движение ще бъде изцяло изкоренено. Фолкер Швенк смята, че бойците на ИД ще се изтеглят в основните сунитски области и в бъдеще ще водят партизанска война.

Опасността от терористични нападения нараства по цял свят

Гидо Щайнберг допълва, че ИД е разширила фронта си: "За това говори фактът, че извършва все повече атентати в Европа и създава свои клонове в Либия и Египет". Политологът е убеден, че занапред и други бунтовници ще вършат покушения - в зависимост от подкрепата, която им оказват Турция, САЩ и Саудитска Арабия.

На всеки десет минути по едно йеменче умира от недохранване

Саудитска Арабия участва в още една задочна война в региона. Тя се намеси открито в йеменския конфликт, който започна през 2011 година като масов протест по време на въстанията в арабския свят. Тамошният етнос на хутите, които са шиити, получи подкрепа от Иран и това беше достатъчен повод за Саудитска Арабия да обяви йеменския конфликт за намеса на Иран в интересите на саудитското кралство. През 2014 година хутите прогониха от столицата Сана правителството на Абед Рабо Мансур Хади. През март 2015 година Саудитска Арабия започна въздушни удари срещу хутите. Продължаващата война докара до катастрофа най-бедната страна в арабския свят. Хиляди хора бяха убити. 21 от общо 26-те милиона граждани на Йемен се нуждаят от хуманитарна помощ. След провала на преговорите за примирие през август 2016 година, саудитските бомбардировачи разрушиха главния мост на пристанището в Худейда и по този начин прекъснаха основния маршрут за хуманитарни доставки за Сана. По данни на УНИЦЕФ, на всеки десет минути в Йемен по една дете умира от недохранване.

Фолкер Швенк

"Гладът в Йемен е следствие на икономическата криза. Хората вече са загубили всяка надежда за мир", казва Фолкер Швенк, който наскоро посети Йемен. "Вакуумът във властта води до разширяване на влиянието на „Ислямска държава". А терористичната мрежа Ал Кайда открай време има добри позиции в Йемен", обяснява той. Войната в Йемен струва на Саудитска Арабия цяло състояние. САЩ ѝ помагат, защото не искат да дразнят повече Риад след подписването на атомната сделка със заклетия врат на саудитите - Иран. Египет от своя страна отказа да участва на страната на Саудитска Арабия във войната в Йемен, което доведе до охлаждане на приятелските отношения между двете страни. Фолкер Швенк смята, че войната не може да бъде спечелена от въздуха. Гюнтер Майер пък предполага, че идната година може да бъде постигнато споразумение за примирие в тази безнадеждна война. Но не вярва, че и в Сирия може да има примирие. "Мир пък още по-малко", заключава той.