Българската 2016-та премина под знака на застоя, на неслучващи се реформи и с продължаваща девалвация на човешкия капитал на страната. Но България отбелязва и напредък, гласи оценката на двама германски политолози.

В България 2016-та беше поредната година на пропилени възможности. Тя премина под знака на застоя, на подмяната на ключови реформи с рязане на трикольорни лентички и с продължаваща девалвация на човешкия капитал на страната, гласи кратката равносметка на Даниел Кадик от софийското бюро на фондация „Фридрих Науман". „Страната мина през тежки изпитания, започнали с провала при осъществяването на истинска съдебна реформа и последвалата оставка на правосъдния министър Христо Иванов. Краят на годината също бе ознаменуван от криза, предизвикана от оставката на втория кабинет на Бойко Борисов, която поставя страната в трудна ситуация още от началото на 2017-та. Така, че очаквам времена на нестабилност и политически турбуленции", споделя Кадик.

Не само за България - 2016 беше бурна година с много предизвикателства и немалко разочарования и за цяла Европа. Например - референдумът за Брекзит. Но България отбелязва напредък, констатира шефът на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" Торстен Гайслер: "Икономическият растеж е над средния за Европейския съюз, безработицата намалява, има излишък в бюджета, държавният дълг е много нисък", посочва той и допълва, че инвестициите, направени от правителството в изграждането на инфраструктурата, дават плодове и това се усеща от все повече хора.

Даниел Кадик пък е на диаметрално противоположна позиция: „Наскоро фондация „Науман" публикува „Черна книга" за разхищенията на публични средства в България. В екстремни случаи цената за изграждането на един километър от новите магистрали е достигала до 67,5 млн. лева. В Норвегия тя е средно 4,9 млн. евро. Не мога да приема доводи, че футболните стадиони са по-важни от модернизирането на училищата и преподаването в тях; или пък това, че няколко километра нова магистрала са по-необходими от реформирането на съдилищата и прокуратурата", казва германският политолог.

Популисти и ксенофоби

В България бежанската криза си имаше своите „герои" - в лицето на „ловеца на мигранти" Динко. "Потресе ме начинът, по който управниците и преобладаващата част от българското общество, под влиянието на кресливата патриотарско-популистка пропаганда, приеха една хуманитарна катастрофа за заплаха", казва Кадик. Според него, едно от печалните последствията на тези събития е обезпокоително добрият резултат на Красимир Каракачанов и стоящите зад него националпопулистки формации на проведените през ноември президентски избори.

Бежанците – големият проблем на България?

„Популистите предлагат прости решения за много сложни проблеми, които са наистина лесни за разбиране, но са напълно неадекватни. Освен това мнозина популисти подбуждат към разпалване на конфликти между отделни социални слоеве и етнически общности. В Германия имаме подобен опит и знаем до какво може да доведе това. Национализмът причини много войни на нашия континент с десетки милиони убити европейци", обобщава Гайслер наблюденията си върху надигащата се в цяла Европа, в това число и в България, популистка и ксенофобска вълна.

Защо реформите не се случват?

Даниел Кадик посочва като основна причина за буксуването на реформите в България липсата на политическа воля те да се случат. „Проблемът е, че и през 2016 така нареченото реформаторско мнозинство в Народното събрание просто си остана така наречено. То се оказа неспособно да приложи на практика нищо от реформаторската си програма, с която дойде на власт - отчасти и поради лошата организация и подготовка преди гласуванията в Народното събрание", казва германският политолог. И добавя, че това не е нещо ново за България. „Страната вече 10 години е членка на Европейския съюз. Всяка година Брюксел изпраща на практика едни и същи мониторингови доклади с искания за промени в съдебната система. Борисов и коалиционните му партньори нямаха волята да ги прокарат през Народното събрание. А и останалите основни политически сили се чувстват комфортно в установеното от години статукво, осигуряващо им парламентарно присъствие. Европейската комисия пък не разполага с действени инструменти, за да накара българската политическа класа да реформира системата", посочва Кадик.

Резултатът от безвремието, според него, е видим и с невъоръжено око. „На българите им е дошло до гуша и от начина, по който работят администрацията, здравеопазването и абсолютно всички институции в страната. Тяхната ефективност е на кота нула в сравнение с която и да е членка на Европейския съюз. И младите българи продължават да гласуват с краката си. Защото какъв е смисълът от нови спортни зали, когато няма да има хора, които да спортуват в тях? Човешкият капитал в България продължава да се смалява и да девалвира", констатира представителят на фондация „Науман" в София. По негова преценка, през последните две години в България не е имало реформаторско мнозинство - ГЕРБ и партиите от Реформаторския блок нямаха мнозинство в парламента. "А това ги принуждаваше непрекъснато да правят отстъпки, за да може въобще да се постигне напредък", обяснява Гайслер причините за застоя. И допълва, че предстоящите догодина предсрочни избори са замразили решаването на много проблеми. Но ако те излъчат истинско реформаторско мнозинство в парламента, това ще бъде зелена светлина за промените в България, вярва представителят на фондация „Конрад Аденауер".

Предизвикателствата през 2017

Даниел Кадик обрисува 2017-та като особено трудна за България - заради очертаващите се още през пролетта предсрочни парламентарни избори. „Убеден съм, че ще бъдем свидетели на най-настървената популистката предизборна кампания през последните години. Резултатите от нея няма да доведат до създаване на стабилно правителство и подкрепящо го мнозинство в Народното събрание", гласи неговата прогноза. Той очаква ГЕРБ да вземе най-много гласове на предсрочните избори, следван плътно от БСП, ДПС и „патриотичните" сили. За Реформаторския блок ще бъде много да прескочи четирипроцентовата бариера. В така създалата се ситуация най-вероятна е коалиция на ГЕРБ с „патриотите".

2016 донесе на България нов президент - Румен Радев

Представителят на фондация "Фридрих Науман" смята, че новата политическа формация на бившия правосъден министър Христо Иванов няма да окаже влияние върху изборните резултати - за съжаление. А това е така, защото тази формация беше създадена спонтанно и без перспективи да изгради и разгърне до изборите свои регионални структури. "Прави ми впечатление, че в България хората не се обединяват около споделени ценности и идеи, а около нарочени за „спасители" публични личности. Дори формацията на Христо Иванов да вземе 10% на предсрочните избори, това с нищо няма да промени съотношението на силите в парламента в полза на прореформаторско мнозинство", убеден е Кадик.

Доза оптимизъм

"През последните години България се оказа надежден член на ЕС и НАТО и аз съм оптимист, че тази ориентация ще бъде потвърдена на следващите избори. Всичко друго би било пагубно за страната", изтъква Торстен Гайслер.

Ръководителят на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" не приема за сериозни изказванията на новоизбрания президент Румен Радев по отношение на Русия - за окупацията на Крим от Русия и за снемане на западните санкции срещу Кремъл. „Радев се оплака от някои медии, които го определяха като проруски. Самият той се определя като натовски генерал. Впрочем, резултатите от демократични избори винаги трябва да се уважават и поради това моите политически приятели в Берлин (фондация „Аденауер" разпространява идеите на християндемократите на канцлерката Меркел – б.а.) ме уверяват, че са готови за конструктивно сътрудничество с новия президент", заключава Торстен Гайслер.