Убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов предизвика бурна реакция в турското общество и медиите от страната. Според огромната част от коментарите престъплението е насочено срещу руско-турските отношения и по-нататъшното им развитие. В тази връзка турски експерти и журналисти обсъждат версии за евентуалните му поръчители.
Първата гласи, че демонстративният разстрел на руския посланик в Анкара е от полза за американските интереси в региона. Привържениците й заявяват, че Вашингтон мечтае Турция да се откаже от развиващото се партньорство с Москва и да се върне в трансатлантическия път. Трагичната гибел на Андрей Карлов щяла да разруши руско-турските отношения, принуждавайки Анкара пак да се преориентира към Запада. Но тази версия изглежда слабо вероятна, тъй като Владимир Путин заяви веднага след трагедията, че "това предателско нападение" няма да развали отношенията между Москва и Анкара. Нещо повече, вчера външните министри на Русия, Иран и Турция обсъдиха в Москва бъдещето на Сирия - и атентатът не можа да им попречи.
Още едно обстоятелство дава повод за съмнения, че Щатите може да са замесени в нападението. Във Вашингтон не може да не си дават сметка, че за гибелта на руския дипломат не само руското, но и турското обществено мнение ще заподозре най-напред "ръката на ЦРУ". И че неизбежно ще се увеличат антиамериканските настроения не само в Русия, но и в Турция. В турското общество всъщност все повече се налага убеждението, че провокацията в Анкара е дело на американското правителство. И този развой на нещата съвсем не е в интерес на американците.
В този смисъл убийството на руския посланик Андрей Карлов
явно е многоходова провокация, насочена не само срещу
руско-турските, но и срещу турско-американските отношения, а
може би и срещу отношенията на Кремъл с новия американски лидер
Доналд Тръмп.
След изборната си победа Тръмп заяви открито, че смята да
поправи отношенията с Русия и да зачита позицията на Путин в
близкоизточния регион. Същевременно Тръмп се кани коренно да
промени класическата близкоизточна доктрина на САЩ. Според него
американците не бива примерно да си губят времето в Близкия
изток, вместо да се захванат с проблема за възхода на Китай.
Новият американски президент вижда заплаха за националните
интереси на САЩ именно в експанзията на Пекин.
Промените в американската стратегия едва ли ще се харесат
например на Саудитска Арабия, която Тръмп свързва с
терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и изобщо не я
брои за съюзник на Америка. Тръмп неслучайно се кани да блокира
в американска банка 750 милиарда долара - собственост на
Саудитска Арабия. И тук някои аналитици съзират втора -
саудитска версия за покушението срещу руския посланик.
Що се отнася до Турция и президента й Реджеп Тайип Ердоган,
Доналд Тръмп има прагматична стратегия - смята, че взаимните
претенции трябва да се уредят и да продължат "класическите
съюзнически отношения". Стремежите да бъдат скарани турското
общество и турското правителство със САЩ работят в полза на
някои страни от региона, смятат експерти от Анкара.
Дискредитация на Турция и на турските власти предполага като
цел друга версия за убийството на руския посланик. Атентатът от
19 декември показа, че Турция явно не е способна да защити своя
"нов съюзник", че турските градове са опасни за туристите - там
дори полицаите разстрелват дипломати . . . Тогава как може да
става дума за инвестиции, за големи международни проекти?
Подобни изводи вече си правят обикновени хора, пишещи в
социалните мрежи, и се очаква те да звучат още по-силно, щом
бъдат лансирани от играчи с интереси в региона.
Широко разпространена версия за убийството на Андрей Карлов
в момента е и предположението, че са замесени клетки от
опозиционното движение ФЕТО на Фетхуллах Гюлен. Профилът в
социалните мрежи, създаден от 24-годишния убиец - бившия боец от
полицейските специални сили Мевлют Мерт Алтънташ, показва, че е
завършил полицейската академия "Рющю Юнсал" в Измир, която
минава за генщаб на гюленистите. Подкрепата на ФЕТО му осигурила
и работа в Анкара. Полицаят терорист бил убеден привърженик на
Фетхуллах Гюлен и смятал ФЕТО за направо свещена организация.
Останалото ще разчепкват следователите от съвместния
руско-турски следствен екип.
Версията, че в убийството на руския посланик е замесена
забранената в Русия терористична организация "Ислямска държава",
изглежда най-малко вероятна. Просто защото според тайните
служби на турска територия има твърде малко симпатизанти на ИД -
повечето надъхани с идеите на халифата са заминали на "джихад"
в Ирак и Сирия.
Накрая, някои турски експерти обсъждат и версията, че в
атентата имат пръст германските специални служби. В последно
време турското правителство и Германия водят съвсем истинска
информационно-пропагандна война. В тази война Анкара обвинява
Берлин, че подкрепя Кюрдската работническа партия (ПКК) и
опозиционното движение ФЕТО, че доставя оръжия на кюрдите,
подпомага привърженици на Гюлен, спекулиращи на фондовия пазар,
а федералното разузнаване БНД - че води шпионска и подривна
дейност в Турция. Берлин на свой ред обвинява правителството на
Ердоган, че изпраща в Германия ислямисти, а турското военно
разузнаване МИТ се занимава с подривна дейност на германска
земя. Редица турски аналитици са на мнение, че убийството на
руския посланик в Анкара може да е произтичаща от хибридната
германско-турска война провокация, организирана от германските
тайни служби с помощта на местни съюзници.
Версията за "германска следа" в трагедията от 19 декември
изглежда ще бъде подкрепена от влиятелни политици в обкръжението
на президента Ердоган. Още повече че преди време официалният
съветник на турския лидер Йигит Булут заяви публично пред
държавната телевизия ТРТ, че "с подкрепа от германското
правителство БНД саботира турско-руските отношения".
БТА
