Въпреки, че през 1990 г. Доналд Тръмп е потресен от медийния интерес към проблемите в първия му брак с Ивана Зелничкова, ровенето в личния му живот не разклаща дълбокото му убеждение, че публичността при всички положения е конвертируемо качество.
Знаел го е и по-рано, когато през септември 1987 г. Доналд Тръмп влага над 90 хиляди долара в реклами на цели страници във вестниците „Таймс", „Бостън Глоуб" и „Вашингтон поуст". Заглавието им е „Безгръбначната външна отбранителна политика на Америка". В текста, адресиран „до американския народ", са поставени под съмнение ангажиментите на САЩ към отбраната на Западна Европа и Азия, и е заявено, че Съединените щати „трябва да престанат да харчат пари, за да защищават държави, които могат да се защитят и сами". „Накарайте Япония, Саудитска Арабия и другите да си плащат за военната закрила, като съюзници – продължава текстът – и да помогнем на нашите фермери, на болните, на бездомните ... Да не позволяваме никога повече страната ни да служи за посмешище!".
Инвестицията, направена от 41-годишния тогава милиардер, строителен предприемач и бизнесмен в сферата на недвижимите имоти, носи поредната порция публична сензационност.
Следва покана за среща с членовете на влиятелния „Ротари клуб". И тук Доналд Тръмп е иновативен и категоричен в тезите си: „Бюджетният дефицит при управлението на президента Роналд Рейгън (1981–1989 г. ) трябва да се компенсира, като се наложи данък на съюзниците на САЩ". Търговският баланс с Япония, тоест американския дефицит, трябва да бъде разрешен чрез една по-твърда линия в преговорите, продължава Доналд Тръмп. Четиридесет минутната си реч пред стотиците членове на „Ротари клуб" той завършва с думите: „Не съм тук, защото ще се кандидатирам за президент. Тук съм защото ми омръзна да гледам как подритват страната ни и искам идеите ми да бъдат чути".
Веднага идва предложението за интервю от Барбара Уолтърс – медийната знаменитост в ефира на телевизия „Ей Би Си". Тогава на Доналд Тръмп напълно сериозно е зададен въпросът: „Ако имахте възможност да бъдете назначен за президент, без да е необходимо да се кандидатирате, бихте ли приели?" Той влага необходимата доза скромност, за да направи благоприятно впечатление на аудиторията и отговаря, че ако го назначат за лидер на свободния свят, ще бъде лишен от удоволствието да бъде победител в избори. И добавя: „ловната тръпка е това, което обичам най-много".
Предаването на Барбара Уолтърс, озаглавено
„Човекът, който има всичко",
съвпада с появата на пазара на книгата „Тръмп: изкуството на сделката". Четири дни след излъчването Фил Донахю представя Доналд Тръмп на милионната аудитория на следобедното си телевизионно шоу. Една зрителка е толкова впечатлена от видяното, че разказва на съпруга си колко силно е била развълнувана от представянето на Доналд Тръмп. Седмица по-късно индиректният зрител на Д. Т. се подписва под писмо, напечатано на машина, което е доставено директно в „Тръмп Тауър" – седалището на бизнеса на Доналд Тръмп:
„Драги Доналд,
Не съм гледал предаването, но госпожа Никсън ми каза, че си се представил великолепно в шоуто на Донахю.
Както можеш да си представиш, тя е експерт в политиката и предсказа, че когато и да се решиш да се кандидатираш за президент, ще бъдещ победител.
Сърдечни поздрави,
твой Р. М. Н."
(Ричард Милхаус Никсън, бивш президент на САЩ – бел. авт.)
В книгите си, така също и в непрестанни медийни изяви, Доналд Тръмп отделя постоянно място за подчертаване на собствения си успех.
Както пише Майкъл д'Антонио в биографичната книга „Никога не е достатъчно. Доналд Тръмп и преследването на успеха": „Погледнато исторически, мъжете и жените биват провъзгласявани за герои, когато извършват нещо велико или застанат начело на другите в името на някаква благородна кауза. Онези, които проявяват добродетели и морал, ценени от обществото, наистина заслужават особено възхищение. В този смисъл знаменитости заслужават да бъдат хора само като Жана д'Арк. В ерата на масмедиите обаче се появява нов персонаж – „синтетичната знаменитост", както я определя историчката Барбара Голдсмит. Публичността в каквато и да е било форма е достатъчна, за да превърне всеки в звезда, всички да го ласкаят, да му обръщат внимание и славата да му носи пари и власт". Както отбелязва Б. Голдсмит, например аферата „Уотъргейт" носи на Ричард Никсън и приближените му близо 100 милиона долара приходи от договори за книги и продажби. Дори и онези съратници на президента, които биват изпратени зад решетките, като Джордж Гордън Лиди, бързо се превръщат в знаменитости и това им носи печалби".
Или както се казва лаконично: „Формулата на успеха е да правиш пари и шум"
Още през 1831 г. Алексис дьо Токвил в класическия си труд „Демокрацията в Америка" пише: „Любовта към парите е или водещият, или вторият по важност мотив в основата на всичко, което правят американците".
Затова и близо 96 % от американците знаеха кой е Доналд Тръмп, и то дори много преди той да се кандидатира за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом.
Както признават и неговите заклети критици, нито Бил Гейтс, нито Стив Джобс, Уорън Бъфет и Хилари Клинтън са били известни за толкова дълго време. Доналд Тръмп е сред най-обсъжданите личности в САЩ в продължение на четири десетилетия. Животът му е изпълнен с победи, падения, после триумфи като птицата Феникс. Затова и не е приемлив за мнозинството от американския истеблишмънт. В определени ситуации би саботирал корупционната схема за упражняване на власт. Именно тези стари нрави са проблем, корупционна култура, която изтощава страната. Това беше позицията на Барак Обама, когато се бореше за номинацията на Демократическата партия през 2008 г. срещу Хилари Клинтън. И той я идентифицираше като символ на старото.
В това и понастоящем силно недоволство от статуквото беше и големият шанс на Доналд Тръмп за победа. Поредното „забърсване", този път на президентството.
Всъщност кои са сегментите на американските избиратели,
дали своя глас за Доналд Тръмп?
Според единодушното становище на множество анализатори, на Тръмпстър симпатизира тази част от бизнесмените в Съединените щати, която е заета в производствената сфера, а не генерира своите приходи чрез виртуални финансови операции; също обикновените работници („сините якички"), „белите якички" извън банковата сфера и хеджинговите компании; белите американци от средната класа, вярващите християни. Гражданите, за които Съединените щати – уви! – вече не са „градът на хълма", и които смятат, че досегашното статукво на системата ги е мачкало. Техният брой се оказа достатъчно голям, за да докара Доналд Тръмп на власт, а и прекалено разнообразен по произход, за да бъде диференциран ясно, и географски очертан като разделение понастоящем на американското общество.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори на 8 ноември е важен сегмент на комплексна геополитическа промяна. Както коментира украинският политолог Вадим Карасаев – референдумът в Холандия, който отхвърли асоциацията на Украйна с ЕС, „Брекзит", изборът на Доналд Тръмп, напсувалият Барак Обама филипински президент Дутерте, поведението на Ердоган, дори резултатът от изборите за президент в България показвали, че е дошъл краят на американоцентрираният свят.
Френският социолог Матю Бок-Коте обобщава пред в. „Фигаро": „Един свят изглежда, че умира, друг изглежда, че се ражда... От победата на „Брекзит" до революцията на Тръмп, като се мине през европейските популистки движения, изглежда, че през последните години се зароди един и същи бунт срещу глобализацията...".
Де факто предизборната платформа на Доналд Тръмп е осъвременено копие на концепцията на Роналд Рейгън: „Аз имам прости решения на проблемите", която през 1980 г. му проправи пътя към президентския пост. Щемпелувана с марка „Доналд Тръмп", тя изглежда така: „Всяко добро управление е израз на велики идеи. Аз ги имам. Нечестната Хилари – понеже е корумпирана и затова е за затвора!".
Посланието е разбираемо и печелившо, тъй като е поднесено с доналдтръмповата самоувереност „на по-различно равнище". Там, където Доналд Тръмп осъществява проекта „Доналд Тръмп" през целия си съзнателен и хиперактивен живот.
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
