Смъртта на руския посланик в Турция предизвика точно обратното на онова, което искаше убиецът. Тя не само сближи Русия и Турция, но и даде на Москва морално преимущество, от което Кремъл непременно ще се възползва.
Турция е готова да разследва заедно с Русия убийството на руския посланик Андрей Карлов. От това терористично нападение няма да произлезе никакъв конфликт между двете страни. Гибелта на руския дипломат няма да облекчи и положението на сирийските бежанци от Алепо, а може дори да го влоши. Както сподели един известен дипломат, именно покойният Карлов е координирал организацията на хуманитарните коридори за евакуирането на цивилните граждани от обсадения сирийски град.
Последното подобно убийство на руски /или по-точно съветски/ дипломат с подобен ранг беше извършено във Варшава. През 1927 година там беше застрелян съветският посланик Пьотр Войков, смятан за съучастник в убийството на руското царско семейство на император Николай II.
Първоначалните опасения, че престъплението в Анкара ще предизвика нов разрив в отношенията с Турция и дори военно стълкновение между двете държави в Сирия, отпаднаха твърде бързо. Турците се съгласиха да проведат общи разследвания на убийството, президентът Ердоган веднага разговаря с Владимир Путин по телефона, турският външен министър Мевлют Чавушоглу не отмени планираната си вече визита в Москва.
Този път Кремъл изобщо не заговори за нов "коварен удар в гръб", а руските медии дори повтарят удобната за Ердоган версия, че убийството на Карлов е било организирано от агенти на Фетхуллах Гюлен. Затова е логично да се предположи, че тази история ще доведе не до нов конфликт, а до ново отчетливо сближаване между Москва и Анкара, включително и до евентуалната подялба на Сирия на съответните сфери на влияние. В сложна ситуация като сегашната, Западът ще е принуден просто да си затваря очите.
Международните реакции
Веднага след покушението срещу посланик Карлов лидерите на чуждите държави поднесоха своите съболезнования, каквато е общоприетата практика в подобни случаи.
Реакцията им беше единодушна - става дума за терористичен акт, а не за форма на гражданска съпротива срещу руските действия в Сирия. И виковете на убиеца-полицай, че това е "разплата за Алепо" и "разплата за Сирия", не могат да променят нищо в това отношение. Нещо повече. Убийството на дипломата е нарушение на Виенската конвенция – този факт допълнително укрепва позициите на Москва като на страна, която сега неизбежно ще бъде смятана за потърпевша. Убитият дипломат фактически пое върху себе си греховете, в които обвиняваха Русия през последните месеци. Един руски дипломат сподели пред мен, че смъртта на Карлов дори "ще запуши устите" на критиците на руската политика в Сирия. И навярно той ще се окаже прав.
Само допреди няколко дни американският президент Обама, германската канцлерка Меркел и другите западни лидери открито говореха за престъпленията на Русия на сирийска територия и я считаха за отговорна за хуманитарната криза в страната.
След случилото се в Анкара Западът е принуден да проявява солидарност с Русия, което ще накара западните лидери да бъдат значително по-сдържани. Поне за известно време. Още повече, че след убийството на Карлов, изстрели прозвучаха и в американското посолство в Анкара. В резултат на това Държавният департамент на САЩ временно преустанови работата на дипломатическата си мисия в Турция.
Край на сирийската история?
Така се оказва, че в краткосрочна перспектива Москва получава огромно морално преимущество. Естествено не може да се очаква, че гибелта на руския дипломат ще има дълготраен психологически и политически ефект, защото критиките на Запада към Русия и Башар Асад няма да отпаднат. Само дето за Запада ще стане по-трудно да ги изразява след подобен терористичен акт. А Кремъл обезателно ще се възползва от тази ситуация, за да разшири военните си успехи в Сирия.
