Дауд е на 27. Той е християнин от сирийската провинция Хама, откъдето почти ежедневно пристигат съобщения за нападения, убити и ранени. Дауд обаче е напуснал Сирия. "Защото не исках да убивам", казва той.
От провинция Хама почти ежедневно пристигат съобщения за убити и ранени. Миналия вторник (19.12.) например бойни самолети са бомбардирали села, които са под контрола на джихадистите. При нападенията са загинали над 90 цивилни граждани, близо 300 са били ранени. А според лекарите от провинцията, при атаките е бил използван "безцветен химикал без миризма", който е увредил дихателните пътища на жертвите.
В провинция Хама е трудно да се разбере къде точно преминава фронтовата линия. В някои села в близост до едноименната столица, която е под контрола на режима на Асад, са се барикадирали бойци от ИД. Същевременно обаче там действат и други бунтовнически групировки.
Бягство в Иракски Кюрдистан
За сметка на това пък целите на диктатора Асад са пределно ясни. "Асад иска най-вече да победи бунтовниците", казва облеченият в елегантен костюм Дауд, който е избягал от Хама. Преди няколко месеца 27-годишният сириец е започнал работа в една международна фирма в град Сюлеймания в Иракски Кюрдистан. Дауд, който е християнин, подчертава, че не е бежанец, а по-скоро гастарбайтер. "Защото много сирийци, които не искат да служат в армията, напускат родината си. Който не иска да убива, бяга. Както християните, така и мюсюлманите", казва той.
Дауд обяснява, че този, който си намери работа извън Сирия и има разрешително за престой, може да се освободи от военна служба за четири години. След това мъжете трябва да се завърнат в Сирия и да служат в армията, или да се откупят срещу 8 000 долара. Дауд работи вече три години в Иракски Кюрдистан и все още не знае какво ще прави след като изтече четиригодишният срок. "В никакъв случай обаче не искам да убивам мои сънародници", казва той.
Дауд разказва за село Махарда, което се намира на 23 километра от Хама и в което живеят само християни. Почти всеки ден селото е подложено на нападения. Ту от ислямистки групи, ту от правителствените войски. Столицата Хама обаче е изцяло в ръцете на режима на Асад. Градът е важен от стратегическа гледна точка, но има и силно символично значение за Сирия. Хама е разположен на пътя между Алепо и Дамаск и е една от най-старите и гъсто заселени метрополии в страната. Преди началото на бунта срещу Асад в града са живеели 900 000 души. Сега населението наброява около 1,5 милиона. "Много сирийци от други региони се преселиха в Хама след началото на гражданската война, защото градът минава за сигурен", казва Дауд. Според него, животът там протичал що годе нормално. "Само вечерно време е по-добре човек да си стои в къщи. В момента се извършват много похищения с цел откуп", казва младият сириец. Като гастарбайтер той можел да се връща в Сирия и да посещава семейството си. Последно бил в Хама през лятото.
"Искам само да живея в мир"
Дауд говори с много любов за Хама - града, в който още от римско време има 126 воденици. 27-годишният сириец ни показва кратко видео, на което се виждат деца, които се катерят по воденичните перки, а после скачат във водата. Кадри от мирните времена, коите днес вече изглеждат нереални.
През пролетта на 2011 година Хама се превръща в център на протестите срещу режима в Дамаск. Тогава войските на Асад нахлуват в града и избиват много хора. И преди обаче в града е имало кървава баня - през 1982 година, когато правителствените войски атакуват членовете на сунитското движение "Мюсюлманско братство", които превърнаха града в център на съпротивата. При нападенията преди 34 години са избити около 30 000 души. След това клане тогавашният президент Хавез ал Асад, който е баща на Башар Асад, получи прозвището "касапинът от Хама". Навремето християните в Хама се чувстват подтиснати от мюсюлманите и посрещат Хафез ал Асад като закрилник. По отношение на сина му Башар обаче християните са разединени. "Тези, които все още са в Сирия, го подкрепят. Противниците му вече са избягали от страната", казва Дауд. Той самият не иска да взема страна. "Искам само да живея в мир", казва той с тъга, защото знае, че скоро желанието му няма как да се изпълни.
