Нелегалните канали за трафик на хора през България: репортерите на „Дойче веле" Амбра Монтанари и Джовани Пиацезе разказват почти сензационни детайли от делника на трафикантите и мигрантите.

"Веднъж изкарах 2,400 евро само за един ден. Цената обикновено върви между 600 и 900 евро", казва Асиф.

Седим с него в градинката край софийската джамия, където семейства с раници и найлонови торбички се готвят за път, а Асиф ни разказва живота си като трафикант. 25-годишният афганистанец още от миналата година прехвърля нелегални мигранти от България в Сърбия.

Трафикът на хора в България е всекидневие, но през лятото бизнесът става особено изгоден. Когато времето е хубаво, границата със Сърбия се преминава много по-лесно. Ето защо през месеците, когато британски тийнейджъри и руски туристи пълнят плажовете край Черно море, Асиф се премества в София, за да извежда мигранти от България.

"Работя тук пет месеца, после трябва да се връщам в Италия. Там обработват молбата ми за политическо убежище, тъй че не мога да отсъствам от страната по-дълго", обяснява той на перфектен италиански.

Негостоприемна страна

За тази работа го наели в Милано. На организаторите им трябвал човек, който говори дари (един от езиците в Афганистан), тъй като в момента по-голямата част от мигрантите, преминаващи през България, са именно афганистанци. Те обикновено не искат да останат в България, която минава за една от най-негостоприемните страни в Европа. Законите за правата на бежанците са много строги, ксенофобски групи непрекъснато нападат мигрантите.

От друга страна маршрутът през България е от най-евтините за хората, тръгнали към Германия или Франция, където се надяват да си намерят работа и по-късно да изтеглят семействата си.

За Асиф (вдясно) трафикът на мигранти е доходен бизнес

И Асиф има семейство в ​​Афганистан. Баща му и брат му са търговци на платове. Когато бил на 14 г. го изпратили да учи в Англия, а след като бил изхвърлен от училище, тръгнал нелегално да обикаля Европа – с помощта на приятели, с които се запознал в Сицилия и в Милано. "Изкарах известно време в Русия. Веднъж се напих и се сбих с някакви хора. Така следващите шест месеца изкарах в затвора."

Асиф се оглежда и среща погледите на колегите си от другата страна на градинката. Общуват само с очи и едва доловими жестове. От време на време някой от тях се приближава и пита какво да прави. Градинката е офис на открито: тук каналджиите събират хора, които искат да влязат в Сърбия през нощта. Когато му дойде времето, поемат с такси към камионите. Български шофьор ще ги транспортира до сръбската граница, а оттам нататък пътя ще им показва GPS-ът. Българските власти и граничната полиция добре знаят какво се случва.

Друг каналджия на име Билал редовно ходи до лагера във „Военна рампа". Паркира черния си мерцедес пред портала, на 5 метра от полицейски джип, където дреме полицай. Никой не му обръща внимание – освен, разбира се, кандидатите за убежище, които искат да тръгнат на път.

Процъфтяващ бизнес

Асиф и колегите му са само една от многото подобни групи, действащи в София. "Ние си имаме клиенти, и те си имат клиенти, не водим битки за хора. Още в Турция мигрантите вече имат моя телефонен номер", обяснява Асиф. "Обаждат ми се, когато пристигнат тук, и ние организираме транспорта. И чак когато успеят да минат оттатък, семейството им в Афганистан плаща моите приятели." Асиф не иска да говори за босовете – казва ни само, че са в Афганистан и Турция.

Много мигранти "засядат" в България - без шанс да продължат нататак, тъй като нямат достатъчно пари, за да плащат на трафикантите

Разплащането се извършва поотделно за всяка премината граница – и така, докато мигрантите достигнат Германия, Италия, Австрия или Франция, основните дестинации за афганистанците, търсещи убежище. Асиф вдига пръст към небето: "Дай Боже да достигнат тези страни."

Някои от мигрантите обаче „засядат" в България - без шанс скоро да продължат нататък, понеже не разполагат с достатъчно пари, за да плащат на трафикантите. Но дори да успеят да преминат границата и да стигнат до Западна Европа, те пак рискуват да бъдат върнати в България. Защото това е първата страна от ЕС, където им взимат отпечатъци и според регламента от Дъблин процедурата за убежище трябва да бъде проведена именно в България.

Всичко си има цена

"Децата под 10-годишна възраст плащат половин цена", обяснява Асиф и се смее: "Както в увеселителен парк."

"Има доста 12-13-годишни деца, които си плащат пълната цена. Понякога идват хора с много пари, които могат да си позволят да пътуват в отделна кола. Но обикновено ги придвижваме на групи от по 20-30 души. Всичко зависи от това колко плащат: колкото повече плащат, толкова по-малка ще бъде групата. Нали разбирате, за всеки човек аз трябва да покривам точно определени разходи..."

В годишния доклад на „Амнести Интернешънъл" за 2015 се цитират неправителствени организации, според които хората, търсещи международна закрила и опитващи се да влязат в България през ГКПП, обикновено биват връщани. При това положение на мигрантите им остава само една алтернатива: да се уповават на каналджиите.