- Да предположим: Аз съм зъл и опасен, лош човек, седнал в тъмен бункер и подготвям световна гадост, затова разпространих по целия свят игра, чиито ФИЗИЧЕСКИ НОСИТЕЛИ са милиони хора по целия глобус.
Преди аз следях света от компютрите. Но сега ми трябва и на улицата, под душа, в сауната. Там, където преди не е имало компютри. Трябва ми да знам ситуацията в определена точка на картата или в определен регион. Не само от сателит или веднъж годишно, а всеки ден и всеки час.
Активирам своите покемони и хвърлям задания в даден регион. Хиляди хора излизат по улиците, търсейки това, което съм разпръснал из картата. Мониторират всичко, което ми трябва. И там, където ми трябва. Получавам информация за движение, визуална, аудио, навигационна, времева, кой и къде, в близост до какво и как е хванал този или онзи покемон.
Всъщност мога да обходя всяка част от региона и по коментарите на потребителите да разбера например къде има зона за ограничен достъп. Освен това, аз мога да изградя мрежа за обмен на криптирана информация, предаване на кодове и др ... Всъщност, аз управлявам движението на хората, като ги принуждавам да движат техните собствени смартфони и процесорна мощ натам, накъдето АЗ ИМАМ НУЖДА. Имам пълна информация за собствениците на смартфони и за движението им, а сега мога дори да ги управлявам.
Владея базата данни на офицерите, на особено интересните за мен хора, на VIP-овете и т.н., които също съм в състояние да следя чрез своята игра. И ако офицерът не е глупав, то той ще има глупава жена или деца, които също ловят покемони. Задействайки вътрешните възможности на смартфоните, аз съм в състояние да рисувам карти в реално време. И да сканирам пространството.
Но не само това. Всеки ловец на покемони всъщност е и потенциален насочващ за оръжията, включително и за оръжия за масово унищожение. - Продължавам да предъвквам: Аз съм кукловод в офиса на една фирма.Разпостранил съм една игра, имам играчи. Те играят редовно, виждам на монитора как те ловят покемони на определени от мен места. Имам карта с маркери. Знам пътят на придвижване от дома им до работата, до вилата, до всичко. Познавайки маршрута - мога да ги отклоня или да ги накарам да хващат покемони на всеки сегмент от маршрута, карайки ги да въртят камерата във всяка нужна на мен посока, сканирайки например танкови заводи, складове или секретни обекти. Пускайки по този маршрут и към тези точки десетки ловци, аз имам редовно, реално изображение и информационен отпечатък на интересния за мен обект или субект.
Ситуация едно. Секретна подводница трябва да тръгне на таен рейс, маршрутът е неизвестен. На борда се намира един тъпчо, който лови покемони на своя смартфон в базата. Да го установиш е лесно - претърсвам мрежата и лесно откривам воин, който се хвали със служба на борда на много таен кораб и лови покемони. Подводницата тръгва, тъпчото е изключен от ефир. Две седмици по-късно, тъпчото започва да хваща покемони на 3000 км, в пристанищен град, където сателитът не е фиксирал нищо специално. И разузнаването не може да проникне там или досега не е успяло. Но аз вече знам – подводницата е тук. Аз знам базата и знам окончателния маршрут. След известно време, сигналът изчезва - подводницата се връща към базата. Но аз вече знам маршрута, където да я причакам. Ако трябва - активирам сигнал. Насочвам торпедо по желания от мен сигнал. Буум!
Ситуация две. Разпратил съм бомби с дистанционно управление, запечатани в нещо невъзможно да се сканира в митниците. Или са доставени извън нея. Например съхранявам бомбата в контейнер с телевизори, които идват от Азия за Лондон. В пристанището е достатъчно да насоча ловеца на покемони в зоната на порта и да активирам телефонно позвъняване от смартфона му към дистанционното взривяващо устройство. Буум!
Ситуация три. Трябва да проследя важен човек. Сега е достатъчно да имам в охраната на VIP-а само един тъпчо, ловящ покемони.
Ситуацията четири. Необходимо е да се установи наблюдение над група хора, VIP-ове, военни или бизнесмени. Аз активирам ловци на покемони в непосредствена близост до нужните хора или места и използвам "очите" и "ушите" на ловците на покемони. Лесно мога да разбера –стои ли на правилното място колата, или дали е влезъл в нужната врата нужният човек. - Ситуация пет. Знаейки специфичен ключ и шифър, чрез преместване на ловците и техните цели - покемони, аз мога да предавам всякаква необходима информация.
Такива ситуации са много. А сега най-важното: В технологията на разширената реалност няма нищо лошо. Но всяка технология винаги ще се използва не само по предназначение. Да се забележи това е трудно, освен по упоритата реклама и агресивна промоция на продукта, който в естествени условия не би бил толкова популярен.
Нито едно търговско дружество, нито един разработчик, с изключение на един-двама от най-големите гиганти или спецслужби, не е в състояние за такъв агресивен и глобален маркетинг.
Да не говорим за фирма като Покемон или нейния партньор - Nintendo.
Но тя е налице! И зад напредъка й, както стана с безпрецедентния успех на Facebook и почти фалита на компанията – стои някаква СИЛА.
Декларирам: Този, който има достъп до базата данни на Google, до базата на Pokemon, до базата на Facebook, до базата на Watsup, на Іnstagram - всъщност ВИЖДА И ЧУВА ЦЕЛИЯ СВЯТ. Имайки възможността да наблюдавам планетата от сателити, наземни компютри и мобилни устройства, а сега – и бидейки в състояние да ги поставям на желаните локации – АЗ КОНТРОЛИРАМ СВЕТА!
