Дали промяната във външната политика на президента на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, е могла да предизвика неуспeлия преврат срещу него? Нарастващото недоволство в неговите топ управляващи изглежда индикация за това.

Анализ на Stratford предполага, че последните ходове в турския кабинет, след оставката под натиск на премиера Ахмед Давутоглу и наначението на Бинали Йълдъръм, са много свързани. След смяната на пешка през май, Ердоган поставя много от неговите привърженици на ключови позиции, за да укрепи своя политически контрол.

Въпреки това, според този анализ, един от катализаторите може би е последното сближаване с Русия. Този диалог, който изглеждаше невъзможен, след като напрежението между двете страни достигна кулминация със свалянето на руския изтребител от турската армия на сирийска територия, може да е раздразнил една малка част от въоръжените сили с възможността Анкара да сътрудничи с Москва за по-изявено участие в Сирия.

Още през февруари, Ердоган поиска да насърчи едностранно нахлуване в Сирия, за да не остане извън уравнението, което ще реши бъдещето на тази страна, в ясна провокация към Русия, но инициативата бе отхвърлена от турската армия, както и от САЩ.

Но в края на юни в неочакван акт, Ердоган се извини на Москва и заяви, че свалянето на руския изтребител не е било умишлено.

С прекъсването на приятелските отношения, Турция изгуби 95% от руския туризъм, около 3,5 милиона посетители годишно, а приходите й бяха засегнати от спада на износа на селскостопански продукти. Ето защо, поради икономическата суровост, завоят във външната политика бе необходим.

Налице е също така въпроса за Сирия. Досега Турция поддържаше бомбардирането на водената от САЩ коалиция и интервенционистката политика на Запада, която се стреми да свали Башар Асад и финансира въоръжени опозиционни групи. Русия, междувременно, се бори с ислямската държава, по искане на правителството на Сирия и призовава за консенсусно решение на кризата. Именно преговори между Турция и Русия, биха открили възможността за консенсусно уреждане на кризата в Сирия, от очевидно антагонистични позиции.

Държавният секретар на САЩ, Джон Кери, беше в Москва, за да се срещне с руския президент Владимир Путин и да донесе предложение, което изглеждаше немислимо - да си сътрудничат по сирийския въпрос, разкри американската преса.

Вашингтон пренебрегваше многократните призиви на Москва да атакуват заедно бойните позиции на ислямска държава, твърдейки, че участието на Русия уж облагодетелства само Ал Асад.

За сега, въпреки чеЕрдоган е обещал да се върне в Анкара след провала на преврата, турският политически конфликт не спира да ескалира и, с това, възможността да има споразумение за бъдещето на Сирия, което включва сътрудничество с Русия.