Като единствен аналитичен център в Европа /а може би и в света/, съчетаващ геополитиката, геоикономиката и войната, преди много години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата студена война /която се определя и като Трета световна/ именно хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор за абсолютно всичко.
Върху него САЩ започнаха да градят новата си стратегия на „мигновения глобален удар". Русия отговори, че ще намери адекватен отговор, за да бъдат обуздани САЩ в тяхното поведение на световен жандарм. Значи, трябваше да бъдат изпреварени във въоръжаването, както стана по времето на СССР в средата на 70-те години, когато се появиха съветските уникални ракети със среден и малък радиус на действие „Пионер", които станаха game changer.
Така се стигна до сегашния момент, за който в САЩ и НАТО мълчат като риби – че Москва първа направи онова, за което в САЩ мечтаеха дълги години и вероятно ще си останат с мечтите. Руснаците въведоха с невероятни темпове хиперзвуковите аеробалистични бойни глави за най-новата руска ракета Сармат /на този вид оръжия тук се спираме много по-подробно/ и показаха, че скоро Русия ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.
По-просто казано новата тежка междуконтинентална ракета „Сармат", която ще бъде въведена на въоръжение в близките 2 години , обърка всички планове на Пентагона. САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват в неядрения си вариант са именно онова оръжие на „мигновения глобален удар", с което САЩ отдавна плашеха целия свят. Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а „изостаналите" след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.
Това вече не е тайна. Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. В ядрения вариант на „Сармат" за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ е напълно достатъчна само една ракета. Повтарям – само една ракета.
Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.
Във военната област това отдавна е постигнато. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.
Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 140-150 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.
Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се съдържа в три думи – скорост, точност, неуязвимост.
Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса на време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.
Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Повтарям – никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.
Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.
Заради това, както заяви вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин, със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба.
Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ. Появата на серийните образци на хиперзвуковото оръжие ще извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.
По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.
САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточно бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.
Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Но руснаците успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който е готов за влизане в серийно производство.
Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.
За света победата на руския хиперзвук мина почти незабелязано. Бяхме сред малкото медии, които написаха, че на 21 април 2016 г. в Оренбургска област за проверка на хиперзвука в летателен апарат беше изстреляна балистична ракета и изпитанията са били успешни. След това дойдоха уточненията – пускът е бил от полигона Домбаровский на серийна ракета РС-18Б Стилет, като е изпробван хиперзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото поколение – Сармат, която ще замени РС-18 Сатана.
Реално това означава, че в световните стратегически ядрени сили стана революция.
В ядрен вариант една такава ракета Сармат е достатъчна да нанесе гарантирано на САЩ неприемливи поражения. А в неядрен вариант Сармат ще стане супероръжие, съчетаващо колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на попадението на съвременните крилати ракети. Става дума за това, че бойните блокове на балистичните ракети, даже на най-съвременните, имат кръгово отклонение /т.е. радиусът на кръга, в който попада блокът с вероятност 50 процента/ 220-250 метра. А радиусът на кръга, в който бойната глава попада с вероятност 99 процента е три пъти по-голям. Но маневриращата хиперзвукова бойна глава на Сармат ще може гарантирано да удари цел с точност до няколко метра. Хиперзвуков удар с точност до няколко метра!
Своята цел Сармат ще може да атакува даже през южния полюс, т.е. от направлението, на което американците нямат никаква инфраструктура за противоракетна отбрана.
Новата руска ракета ще базира в стационарна шахта, която остава боеспособна даже ако се окаже в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Точността на най-съвременните междуконтинентални ракети е такава, че за гарантирано унищожение на руската шахта с вероятност до 99,8 процента този кратер трябва да има радиус не по-малко от 750-840 метра. Но за образуването на такъв кратер е нужна много мощна бойна глава, много по-мощна от онези, които сега имат повечето американски ракети. Освен това съществува и комплексът за активна защита на шахтите срещу навлизащи бойни глави на вражески ракети. Особеността на този комплекс е в това, че поразяването на въздушните обекти става с метални стрели и топчета с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Те се изстрелват с огромна начална скорост до 2 км/сек и създават над защищавания обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един залп се съдържат до 40 000 поразяващи елемента, т.е. комплексът може да се счита за „противоракетна артилерия" за близко действие.
Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпробвани на камчатския полигон Кура, срещу реални бойни глави на ракетата Сатана. Целта беше унищожена.
РС-28 Сармат е революционна по своите възможности ракета. Разбира се, тя не се появи на просто място. Още СССР разработваше бойни блокове на ракетите с индивидуални двигатели за маневриране в Космоса и със специални аеродинамични повърхности за планиране в атмосферата на крайния участък на траекторията. За първи път такава технология беше използвана при бойните блокове на Сатана. Тя беше приета на въоръжение през 1990 г. и получи шифъра 15Ф178.
Всеки такъв блок още тогава съчетаваше свойствата на безпилотен космически кораб и хиперзвуков самолет. Всички свои действия, както в Космоса така и по време на полета в атмосферата, този апарат изпълняваше автономно и сам определяше оптималните параметри на движението.
Вътре в главата на Сатана се намира много сложен агрегат, така наречената платформа за разпръскване, която след излизането на главата на ракетата извън пределите на атмосферата, започва да изпълнява редица програмирани действия за индивидуално насочване на намиращите се в нея бойни блокове.
В резултат, в Космоса се построяват редици от реални ядрени заряди и лъжливи цели, които в началото също се намират на платформата. В главата на Сатана например от 14-те „седящи места" 10 са заети от бойни блокове, а 4 – от касети с многобройни имитатори, предназначени за измама на вражеските радари. И, докато тези радари се мъчат да разберат къде е реалната цел, а къде е лъжливата, всеки боен блок са Сатана излиза на траектория за попадение в зададената точка на Земята. Всеки от тях е снабден с двигатели за маневри в космическото пространство и с плоскости за управление на полета в атмосферата.
Първият пуск на този блок за Сатана беше през април 1988 г. След това последваха още шест пуска. В резултат ракетният комплекс 15Ф178 беше приет на въоръжение на 23 август 1990 г. Но след разпадането на СССР работата беше прекратена.
След десет дълги години Путин възобнови разработките. Същите технологии, но с усъвършенствани бойни възможности, бяха използвани на новите ракети – най-напред на Топол-М, а след това на Ярс и Булава, за да се стигне сега до Сармат. / Красимир Иванджийски
