Войната прокуди близо един милион души от Източна Украйна в Русия. Там те очакваха да намерят по-добър живот, но често се оказваха чужди и нежелани. Повечето вече се завръщат в Украйна, където ги чакат нови проблеми.

"Животът в Русия беше непоносим", казва 30-годишният Василий от Мариупол. Пристанищният град на Азовско море многократно беше подлаган на артилерийски обстрел. Сега се намира под контрола на украинското правителство и положението е сравнително спокойно. През януари миналата година кварталът, в който живеел Василий, бил подложен на тежък обстрел. Тогава семейството с четири деца решило да избяга при роднини в руския град Рязан. От началото на военните действия между украинската армия и проруските сепаратисти близо един милион души са избягали от региона на Донбас в Русия, твърдят руските медии.

Василий разказва, че властите в Рязан издали на семейството удостоверение за временно право на убежище. Не им предоставили нито финансова, нито хуманитарна помощ. "Ходех от канцелария в канцелария и навсякъде ми казваха, че за такива като нас няма пари", оплаква се той. „Вършех всякаква работа, за да издържам семейството си. Само с помощта на нашите родители, които също затънаха в дългове, успявахме да изхранваме децата", разказва Василий за осеммесечния си престой в Русия.

"Бяхме нежелани гости"

Близо един милион бежанци от Източна Украйна потърсиха подслон в Русия

35-годишният Кирил също намерил подслон при роднини в руския град Тула, където преживявал единствено благодарение на родителската помощ. Междувременно той се е завърнал в Донецк, който е под контрола на сепаратистите, но иска отново да замине за Русия. "Наши приятели са били преместени от един бежански приют и изпратени в Северна Русия. Те разказват, че живеели добре - получили жилище, имали работа и затова не искат да се връщат обратно. Пък и какво да правят в Донецк? Предприятията затварят едно след друго", казва Кирил. Той вярва, че бежанците от Източна Украйна са по-добре приети в Северна Русия, отколкото в най-гъсто населените региони на страната: "Там бяхме нежелани гости", подчертава той.

Същото споделя и Наталия, която преди година и половина заминала за южноруския регион Краснодарск. "Там често ме питаха, защо изобщо съм дошла, след като Русия изпраща толкова много помощи в Донбас". След кратък престой в Краснодарск, Наталия се завърнала обратно в Шахтьорск с трите си деца. "Мама ни убеди да се върнем. Каза ни, че къщата е непокътната и вместо постоянно да праща пари в Русия, може да се грижи за нас по-добре, ако сме край нея", споделя Наталия. Разказва, че в Русия изкарвала малко пари от работата си в селското стопанство, но пък властите й дали малка квартира, получавала редовно и хуманитарни помощи. Въпреки това Наталия смята, че за нея няма никаква перспектива в Русия. Много други бежанци са на същото мнение.

"Нереалистични очаквания"

Трудно може да се каже колко бежанци вече са се завърнали в Донбас. Оксана Ермишина от украинската „Организация за прокудените" признава, че Украйна не води съответни статистики. Тя смята, че хората са избягали в Русия, защото са били водени от нереалистични очаквания и не са познавали действителното положение там. По същата причини в Донбас се завръщат и бежанците, намерили убежище в други области на Украйна. "Те нямат нито работа, нито покрив над главата", казва Оксана Ермишина.

Семейството на Анастасия Балюк от Мариупол: "Орел е хубав, но чужд град"

Сходни са впечатленията на Татяна Ломакина от организацията "Съвет на жените в Донецк": "Въпреки добрата работа и жилищата, които получиха, моите приятели и познати не издържаха дълго в Русия. Там непрекъснато им казвали, че Украйна се управлява от някаква хунта. Всичките им опити да обясняват на руснаците какво е истинското положение на нещата в Източна Украйна, удряли на камък". Според Татяна Ломакина, много от бежанците са били подложени на психологически натиск в Русия, за който почти никой не се осмелява да говори открито.

"И у дома не е леко"

Анастасия е една от тях. "Отношението на руснаците към нас не беше еднозначно. Някои казваха, че трябва да се върнем обратно в Украйна, но пък имаше и много отзивчиви хора, които ни оказваха помощ", казва тя и споделя, че не й е леко и в родния Мариупол. „Много от нашите съседи презират всички, които са побегнали към Русия и ги наричат предатели. Аз обаче не съм предала никого. Просто исках да спася живота на детето си", казва Анастасия. Когато баща ѝ се разболял, Анастасия се завърнала в Мариупол заедно с мъжа и детето си. "Рано или късно щяхме да се върнем. В Русия нямахме почти никакви пари, а и роднините ни липсваха. Орел е хубав, но чужд за нас град", допълва тя.

По същите причини и Василий се е завърнал в родния Мариупол. Въпреки това той не се чувства вече така добре, както едно време: "Често се дочуват експлозии. Работа почти няма. И в Русия, и тук - все същите проблеми: трудно е да се осигури прехраната на децата. На човек просто му се иска да крещи за помощ, но има ли кой да ни чуе?".

DW