Мнозина надценяват руската сила по отношение на сирийската криза. Същевременно подценяват опасността за Украйна и Европа, която произлиза от Москва. А тези две неща са тясно свързани, пише в коментара си Инго Мантойфел.
В края на 2015 година по всичко личи, че на руския президент Путин и неговите външнополитически стратези се удаде да заблудят Запада с изпитаната маскировъчна тактика на съветската армия и съветските тайни служби. И по този начин успяват да отклонят вниманието му от истинската цел.
Руската военна интервенция в Сирия изненада Запада и дори малко го уплаши. Така Путин успя да създаде впечатление за (външно)политическа сила. При това тайната на тази предполагаема сила се крие в очевидната слабост на САЩ и ЕС. Защото в продължение на четири години те се ангажираха само половинчато в Сирия: едва бежанската криза, терористичната заплаха от т.нар. "Ислямска държава" (ИД) и намесата на руски военни подразделения стреснаха Запада и го принудиха да действа по-енергично. Въпреки това не бива да надценяваме руската сила в сирийската война.
Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Русия неведнъж е била препъникамък за западната външна политика. Сега Кремъл засилва военното си присъствие с изграждането на военновъздушната база в Латакия и с изстрелването на няколко ракети от бойни кораби. Никой не бива да се заблуждава от това външнополитическо пъчене на Москва. И преди Русия поддържаше Асад - както дипломатически, така и военно.
Джакпотът Украйна
Москва не може да създаде нов световен ред чрез военната си мисия в Сирия, защото ситуацията в Близкия изток със своите безбройни регионални сили и конфликтни партии е твърде сложна. И стратезите в Кремъл знаят това. Те обаче отчитат и един добре дошъл страничен ефект, а именно този: че с военната си намеса в Сирия разяриха заклетия си враг Америка и преди всичко Саудитска Арабия. Именно Саудитска Арабия натиска надолу така важната за Русия цена на суровия петрол.
Засиленият руски военен ангажимент в Сирия може да бъда разбран само през призмата на Украйна: Владимир Путин хем иска да бъдат облекчени наложените на страната му санкции, хем се стреми да дестабилизира Украйна и да ѝ препречи пътя към Европа. Точно за тази цел служат и създадените от Москва властови центрове в Източна Украйна. Става дума за двете т.нар. народни републики: Донецката и Луганската. Тяхното съществуване ще бъде поставено под въпрос, ако споразумението "Минск-2" бъде изцяло осъществено и Киев си възвърне контрола върху границата си с Русия. От друга страна, изпълнението на "Минск-2" е условието за отмяна на западните санкции.
Всъщност не може да се очаква, че през 2016 договореностите от Минск ще бъдат реализирани. Вместо това Москва се стреми да превърне Донбас в един т.нар. "замразен конфликт". Украинските политици пък улесняват Москва, като не искат да гласуват залегналата в "Минск-2" конституционна промяна за осигуряване на повече автономия на оспорваните източни области.
Целите на Русия през 2016
И поради това през 2016 година руската външна политика ще продължава да се опитва да вменява вината за неизпълнението на споразумението "Минск-2" на украинското държавно и правителствено ръководство. Същевременно Москва ще се представя за що годе надежден партньор на Запада в Сирия.
Кремъл се надява, че страните от ЕС, които са силно засегнати от гръцката криза, бежанската вълна, терористичната заплаха и възхода на антиевропейскити сили, ще облекчат или дори ще отменят наложените му санкции. Ако наистина се стигне дотам, то ще излезе, че тактиката на Путин в Сирия е била истински успех.
DW
