Наскоро научихме, че е дошъл края на страховете на Европа пред вълната от мюсюлмански мигранти в Стария свят.

В ролята на спасител се оказа турският президент Реджеп Ердоган, който се отърва от съмнението да бъде възприеман като пасивен поддръжник на „Ислямска държава“ и унищожител на руски самолети. Той съумя да представи страната си като линията Мажино, призвана да спре вълната от бежанци от Ирак и Сирия, нахълтващи в Европа.

С развълнуван глас и сълзи в очите турският премиер Ахмет Давутоглу каза, че неговата страна е постигнала споразумение с историческа важност – 3 милиарда евро на първия етап, отмяна на визовия режим и възобновяване на преговорите за членство в Европейския съюз. „Ние искаме да бъдем част от европейското семейство“, каза той. Макар от 1987 г., когато Турция внесе молба за влизане в ЕС, тези преговори да не дадоха резултат, може да се предположи, че този път диалогът ще бъде по-успешен, понеже Турция влезе в ролята на спасителя на Европа.

Но ако все пак преговорите за влизане в ЕС не дадат резултат? Тя винаги може да излезе от преговорите или най-малкото да заплаши с наводняваните на европейските държави с бежанци. А ако бежанците, получили европейски матраци за своите палатки, откажат да сътрудничат и продължат да се хвърлят към Европа ще намерят ли друго място вместо Турция? Ще решаваме проблемите според появата им.

А ако преговорите завършат с успех и Турция стане пълноправен член на ЕС, няма да има значение колко точно мигранти живеят на турска територия. 70 милиона турци ще получат възможност да работят и живеят в европейските държави.

Усилията за облекчаване на страданията на мигрантите и подобряването живота в съседните на Ирак и Сирия държави с помощта на европейските средства са стъпки в правилна посока. Те могат да съкратят потокът на нелегалните мигранти, които искат да попаднат в Европа.

Но когато такова споразумение е съпроводено с драконовски условия, а парите за бежанците не им се предават по каналите на международните агенции и организации, а попадат през турската хазна, това намирисва на шантаж и игра със страха.

В хода на преговорите европейците попаднаха в капана на турския алъш-вериш. И това не е първият лош договор, подписан от европейците напоследък. Преди него бе лошият договор, подписан от Европа и САЩ с Иран за ядрената програма на Техеран. Този договор също бе подписан от страх и в резултат на неумело водене на преговори. В крайна сметка бе платена висока цена за неизвестно какво без сериозни механизми за контрол.

И двете споразумения бяха подписани с ислямистки режими с експанзионистична идеология (единият сунитски, другият шиитски). Двата договора предвиждат другата страна да прояви добра воля. Те са плод на погрешната концепция, че „врагът на моят враг е моя приятел“. Общият враг е ИД, а сега бежанците от Сирия и Ирак. Един вид приятелите са Турция и Иран.

А какво ли ще стане, ако европейците сгрешат? Нищо страшно. Те ще имат няколко години илюзорно спокойствие. Всеки случай с тежките последици от подписаните днес споразумения ще се сблъскат утрешните лидери на Европа.

Професор Боаз Ганор, декан на Института Лаудер за управление и дипломацията, както и директор на Международния институт по антитероризъм. Анализът е публикуван във в. „Хаарец“.

източник: БГНЕС