Изборът на консерватора Маурисио Макри за президент е огромен шанс за Аржентина и цяла Латинска Америка. Той показа, че експерименталният социализъм на 21-ия век е пълен провал, пише в коментара си Ута Тоферн.
Новият обитател на президентския дворец Каза Росада няма да е перонист. Но това едва ли стряска някого в Аржентина, макар че правителството на Кристина Кирхнер направи всичко възможно да посее всевъзможни страхове сред избирателите. Всички тези усилия обаче се оказаха напразни - недоволството на избирателите надделя над страховете. Аржентинците гласуваха смело и едновременно с това отправиха послание към цяла Латинска Америка - послание, което гласи: популизмът може да бъде победен. Съпартийците на досегашната президентка Кристина Кирхнер и нейните политически приятели от Венецуела до Еквадор до последния момент твърдяха, че ако опозицията спечели изборите, има опасност от завръщане на неолиберализма. Маурисио Макри бил олицетворението на една политика, довела страната до опустошителна икономическа криза. В същото време се твърдеше, че кандидатът на Кристина Кирхнер е поддръжник на програмите за социално развитие и защитник на силната държавна власт.
Един модел, който съсипа страната
Но именно тази всесилна държава вкара страната в рецесия и инфлация. Социалните услуги се плащаха с приходите от продажбата на суровини, инвестициите и развитието на инфраструктурата бяха занемарени. Национализацията на предприятия, строгият валутен контрол и високите експортни данъци задушаваха възможността за икономически подем. Нито демонстративната солидарност с другите лявопопулистки правителства в Латинска Америка, нито агресивната полемика срещу всяка форма на либерализъм в икономиката можаха да потулят факта, че Аржентина е доведена до просяшка тояга.
Макри беше човекът, който обеща „Революция на радостта". Неговото „Si, se puede" - като аржентински вариант на посланието на Обама „Yes, we can" - внушава доверие към способността на Аржентина да се промени. Но мнозинството, което успя да спечели Макри, е твърде крехко. Той сега ще трябва да доказва, че либерализмът не е равнозначен на неолиберализъм, че пазарната икономика може да бъде и социално ориентирана, и че смяната на властта не води автоматично до отказ от постиженията на предходното правителство.
Кристина Кирхнер поляризираше страната, Маурисио Макри иска да я обедини отново. Без собствено мнозинство в парламента и с голям брой губернатори от противниковия лагер това няма да бъде никак лесно. При това всяка стъпка на новия президент ще бъде следена с внимание и на международната сцена, защото Аржентина не просто избра нов президент, страната отхвърли цял политически модел.
Съпротива срещу ефекта на доминото?
„Социализмът на 21-ия век" претърпя тежко поражение в Аржентина. Експериментът, който започна като голям латиноамерикански проект за интеграция и първоначално събуди много надежди и симпатии в света, завърши с провал. Затова в някои братски страни от региона сега се опасяват от ефекта на доминото. Предстоят например избори във Венецуела, а тамошният президент още отсега обяви, че няма да приеме евентуална победа на опозицията и дори заплаши, че ще остане на власт с помощта на "гражданско-военен съюз". Аржентина обаче даде светъл пример за мирна смяна на властта - демокрацията е възможна, драги съседе!
DW
