Македония успя да наложи ред на границата си с Гърция. Хаосът от лятото вече е минало. Днес регистрацията на бежанците протича много по-добре. А местните полицаи дори могат да се похвалят с познания по арабски.

Афганистанецът Баргалай Резае чака пред новия Транзитен център за бежанци край Гевгели - македонския град на границата с Гърция, превърнал се през лятото в символ на бежанската криза. Резае, както и останалите близо 7000 бежанци, които чакат заедно с него, имат една-единствена цел - да се доберат до Германия.

Преди бягството си от Кундуз, афганистанецът работел като преводач на германските военнослужещи. След изтеглянето им оттам обаче, в района отново се появили талибани, а за Резае и семейството му настъпил истински ад. Затова той решил да побегне към Европа. След два месеца, изпълнени със страх и лишения, Резае стигнал до Македония. Там бил регистриран, получил топла храна и възможност да се изкъпе.
"Никой не иска убежище в Македония"

Македонският граничен полицай Гьоко Лазарев е натоварен с организацията на Транзитния център. От няколко седмици насам там се полагат големи грижи за ред и дисциплина - не на последно място, за да не се появяват повече драматични новини като тези от лятото, когато изнервените македонски полицаи се нахвърлиха да бият пристигащите бежанци от Сирия, Ирак или Афганистан. По онова време жегата в страната беше непоносима, а Македония въобще не беше подготвена за пришълците.

През септември обаче, недалеч от зелената граница, беше издигнат палатков лагер, т.е. така наречения Транзитен център, в който на ден се регистрират по около 1500 бежанци. След като получат там храна и дрехи, македонските гранични войски организирано ги направляват в две редици към импровизиран транспортен център, където спират по 40 автобуса, стотици таксиметрови автомобили, както и влакове, с които те заминават към границата със Сърбия. Според Лазарев, повечето от бежанците гледат с недоволство на строгата процедура, която ги забавя, защото голямото им желание е веднага да продължат пътя си към Германия.

Македония дори прие специална поправка в закона, който дава на бежанците възможността легално да влизат в страната. В рамките на 72 часа те са длъжни организирано и контролирано да преминат през нейната територия и да я напуснат или пък да подадат молба за убежище. Засега обаче няма подадена нито една подобна молба. "Бежанците прекарват на македонска земя не повече от три часа", казва Лазарев, който видимо се гордее от подобрената организация.

Александра Краузе от Върховният комисариат на ООН за бежанците потвърждава положителното развитие: "Това личи и от начина, по който полицаите се отнасят към бежанците. Някои от тях дори са научили по някоя и друга дума арабски, за да могат да си вършат работа добре", казва Краузе. Проблеми имало само по отношение на афганистанците, с които било трудно да се установи контакт, независимо от десетте преводача, работещи към Транзитния център. "Много от тях твърдят, че афганистанците се държат значително по-агресивно от останалите бежанци. Моето впечатление обаче е, че това е просто израз на нетърпение и отчаяние от неизвестността, в която се намират", казва тя.

Бежанците наистина трябва да проявяват много търпение - особено край граничен пост N° 59. Той се намира на около 600 метра от Транзитния център и маркира "зелената граница" между Гърция и Македония. По думите на служител на ООН, на това място понякога пристигат по повече от 8000 бежанци на ден, в зависимост от решенията на гръцките гранични власти. Контакти между тях и македонските им колеги има само на неофициално равнище. Истинска координация в действията им също няма. "Ако ЕС си пазеше по-добре границите, в Македония нямаше да има такъв приток на бежанци", казва Лазарев и добавя: "Европейската граница, която трябва да бъде укрепена, е тази между Турция и Гърция, а не нашата."

Все повече афганистанци, все по-малко сирийци

Притокът на бежанци към Македония все още е голям. "Промени се единствено произходът на повечето от тях," казва Александра Краус. Докато в началото на юни близо 80% от бежанците, пристигащи в Гевгели, бяха от Сирия и едва 7% от Афганистан, сега нещата се обърнаха. Сред бежанците има все повече афганистански семейства, а това понякога повишава напрежението между отделните групи пришълци.

25-годишният Фейсал е избягал с родителите си от родния си град Дараа в южна Сирия. Той е изпълнен с ярост срещу икономическите мигранти от други държави, които твърдят, че са сирийци, за да получат убежище. Убеден е, че повечето хора около него не са му сънародници, а идват от Иран, Афганистан, Алжир или Мароко. "Всеки има правото да напусне страната си, щом в нея се води война, но нима в Алжир или в Мароко има такава?!", възмущава се той.
DW