Социалистите и комунистите в Португалия загърбиха историческите си противоречия, за да свалят от власт сегашното правителство на страната. Това е ясен сигнал срещу европейската политика на икономии, твърди Йоханес Бек.
На 4 октомври 2015 вечерта социалдемократи и консерватори празнуваха успеха си. Двете партии се явиха заедно на парламентарните избори в Португалия и спечелиха относително мнозинство с 38, 5% от гласовете. Макар и да не бяха постигнали абсолютно мнозинство, резултатът щеше да е достатъчен за съставяне на правителство – в това поне беше убеден премиерът Педро Пасуш Коелю. Защото смяташе, че умерените социалисти (Португалска социалистическа партия) никога няма да се съюзят с Комунистическата партия. Подобен съюз в Португалия не е имало от времето на Революцията на карамфилите през 1974 година, когато Португалия трябваше да избира между пазарната икономика и комунизма.
Няма мнозинство за политиката на икономии
Но дългогодишната политика на икономии, провеждана от ЕК, ЕЦБ и МВФ, накара социалистите и комунистите да загърбят предишните си дълбоки противоречия. При това Португалия дълго време минаваше за отличник по отношение на реализирането на икономиите. Предишните правителства на социалиста Сократеш и това на дясноцентристката коалиция на Коелю изпълняваха препоръките на "Тройката" едно към едно.
Но след възхода на СИРИЗА в Гърция и на „Подемос" в Испания, политическите координати се изместиха и в Португалия, което до голяма степен остана незабелязано в Европа. Така например „Левият блок", който е близък до СИРИЗА и „Подемос" удвои гласовете си, постигайки 10,2%. Този съюз от малки партии с лява ориентация, в някои от които преди се срещаха и отчасти маоистки настроения, настоява за опрощаване на португалските дългове и за прекратяване на досегашните икономии. Заедно със социалистите /ПСП/ и комунистите /ПКП/, „Левият блок" отхвърли програмата на дясноцентристката коалиция, а с това се стигна и до сваляне на правителството.
Сега на ход е президентът Каваку Силва
Португалският президент Анибал Каваку Силва сега трябва да реши дали да даде мандат за съставяне на правителство на новата лявоцентристка коалиция. Президентът в Португалия има относително големи правомощия и до голяма степен може да определя правителството. Още в самото начало, когато се очертаваше създаването на съюз с лявоцентристка ориентация, президентът Каваку Силва заяви, че е против участието на партии като "Левия блок" и комунистите в правителството.
Само че Каваку Силва ще направи добре, ако промени мнението си. Защото традиционно проевропейски и прозападно настроените португалски социалисти не биха допуснали страната да напусне НАТО или ЕС. Пък и не е ясно защо една лявоцентристка коалиция да няма правото да управлява, макар че има абсолютно мнозинство в парламента. Това издава доста странно разбиране за същността на демокрацията, още повече, че комунистите и „Левият блок" от години създават коалиции на комунално ниво, а в много градове и общини управляват и самостоятелно.
Левите сили са категорично против икономиите
Програмата за управление на новата лявоцентристка коалиция представлява категоричен отказ от досегашната политика на икономии в Португалия. Тя предвижда да се сложи край на съкращенията на пенсиите, постепенно да се увеличат минималните работни заплата от сегашните 505 евро до ниво от 600 евро през 2019 година. Едно сравнение показва колко скромни са претенциите на португалците. Минималната работна заплата в Германия, чийто размер възлиза на около 1 470 евро, е двойно по-висока в сравнение с минималните доходи в Португалия.
Изненадващо е, че новата лявоцентристка коалиция не говори за предоговаряне на португалските дългове. Наблюдателите обаче предполагат, че бъдещото ляво правителство ще повдигне пред Брюксел въпроса за опрощаване на част от дълга. Впрочем европейската програма за икономии не доведе до никакво реално намаляване на дълговете. От времето на първия спасителен пакет за Португалия през 2011 година досега, държавните дългове на страната се увеличаха от 110 до почти 130% от БВП, и то независимо от стриктното прилагане на мерките за икономии. Берлин и Брюксел ще сторят добре, ако най-сетне разработят международна процедура за обявяване на държавен фалит. Това се отнася до "проблемното дете" Гърция, но и до "отличника" Португалия. Само така би могъл да се избегне хаосът, който познаваме от последните финансови кризи.
DW
