В приютите за бежанци все по-често се стига до сексуални посегателства срещу жени. Точни данни няма, но един германски експерт знае основната причина за този вид насилие: културата и традициите на част от бежанците.

Напоследък зачестиха информациите за жени, подложени на сексуален тормоз и насилие в приютите за бежанци. Никой не знае колко са тези случаи, пише вестник „Ди Велт", цитирайки експерти от Психосоциалния център за бежанците. Вестникът дава думата и на Йоханес Вилхелм Рьориг, пълномощник на германското правителство, който казва: „В приютите за бежанци извършителите нямат проблем да се доберат в близост до жени и да извършат сексуално посегателство, понеже липсват ясни правила, структури и превенция". Рьориг обяснява, че много от жертвите не смеят да се оплачат - първо, защото се опасяват, че това ще влоши шансовете им за политическо убежище. И второ - защото не знаят, че имат право на закрила.

В „Зюддойче Цайтунг" правозащитничката Габи Хьобенрайх-Хайек добавя още детайли от видяното в приютите: „Дори когато не се стига до открито сексуално насилие, жените през цялото време са подложени на задявки. Освен това в тези приюти се шири слухът, че с цената на сексуални услуги те могат да „си купят" помощ. Обещанието гласи приблизително: „Дай да ти направя едно бебе - и тогава ще те оставят в Германия".
Крайните им схващания за семейна чест

В няколко други публикации Ахмет Торпак от университета в Дортмунд откроява основните причини за сексуалните посегателства срещу жени в приютите за бежанци. И търси отговор на въпроса какво може да се направи в защита на тези жени - и най-вече на онези, които пътуват без придружител-мъж. В седмичника „Ди Цайт" Торпак пише:

„Ясно е, че приютите за бежанци често пъти са набързо изградени и хората там живеят доста натясно, което несъмнено създава условия за такива посегателства. Но главната причина се крие в културата и традициите на бежанците. Мнозина идват от икономически изостанали селски региони, където царят масова безработица, бедност и неграмотност. В страни като Афганистан, Сомалия и в арабския свят хората високо ценят традициите, стриктното разделяне на жените от мъжете и крайните схващания за семейна чест.

Какво означава „семейна чест" в традиционните мюсюлмански общества? Тази ценност се определя, първо, на базата на стриктното разграничаване между вътрешен свят (семейството) и външен свят (обществото). Винаги, когато външен човек посегне на жена от семейството, честта на мъжете вътре в това семейство е накърнена. И ако не защитят безусловно засегнатата жена, те автоматически стават безчестни. Друг аспект на семейната чест се отнася до сексуалността. Тоест, семейната чест регулира не само отношението между „вътре" и „вън", но и отношението между мъжете и жените. За жените честта означава, че трябва да опазят девствеността си до брака, а после да бъдат верни на съпруга си. За мъжете обаче честта зависи най-вече от поведението на жените. Те са длъжни да контролират сексуалността на своите съпруги, дъщери и сестри, докато самите жени са обречени на пълна пасивност и са ориентирани единствено навътре, към ролята си в домакинството. Нещо повече: самата жена в някаква степен дори очаква от мъжа именно доминация, защото в противен случай той не може да бъде достоен защитник на семейната чест, а жените в семейството ще се чувстват несигурни."

Именно тук, според Торпак, се корени едно недоразумение, което често възниква в приютите за бежанци: „Защото според традиционните представи на мюсюлманите, момичетата и младите жени винаги трябва да са в близост и под закрилата на придружители-мъже. В онези общества жените обикновено не се движат сами, защото винаги има опасност да ги заговори чужд мъж. В много селски региони жената дори няма право да напуска дома си без разрешение от бащата или от съпруга. Жените освен това от най-ранна възраст биват приучвани в присъствието на външни хора да се държат тихо и скромно и да не бият на очи. Най-късно през пубертета всяко момче и всяко момиче вече трябва да е усвоило съответната си роля в семейната йерархия. Компонентите на мъжката роля са доминация, сила и самочувствие. А женската роля се свежда до срамежливост, сдържаност и покорство."

Самото споменато недоразумение, според Торпак, далеч не е безобидно. Авторът го описва така: „Когато една жена пътува сама, тя по определение се смята за беззащитна. И онези, които решат да ѝ посегнат, не се опасяват от съпротивата на нейното семейство. Тоест, те знаят, че няма да срещнат никаква съпротива. Много мъже-мюсюлмани смятат всяка жена, която се движи сама, не само за някаква странна птица, но и за същество без чест, просто защото е лишена от мъжка закрила. Така, от гледната точка на мнозина мъже, на такава жена спокойно може да се посегне. Тези мъже обикновено не се боят и от законово преследване, защото знаят, че изнасилената жена се срамува и се смята за обезчестена, поради което няма да се оплаче в полицията.

Как да се осуетят подобни ужаси?

Разбира се, не всички мъже-араби са обсебени от тази своя традиционна роля. Тоест, не всички са склонни да посягат на самотни жени. За такова поведение има и редица други причини: безперспективността, скуката и стресът на бежанския делник, неупотребените енергии на много млади мъже в приютите за бежанци."

Репортери на германския вестник „Ди Велт" описват част от посегателствата в бежанския делник: „Мъжете в приюта се опитват да бръкнат между краката на жената или поне да опипат косите ѝ". Имайки предвид манталитета и нагласите на част от бежанците, експертът Ахмет Торпак смята, че в приютите за бежанци би трябвало да има стриктно разделение между несемейни мъже и самотни жени. „Но най-сигурното средство срещу такива посегателства е бежанците бързо да получат някакви перспективи за бъдещето. На онези, които нямат право да останат в Германия, този факт трябва да се каже ясно и бързо. А останалите трябва спешно да получат обучение по немски, право на пребиваване и на работа, тоест - да бъдат интегрирани. Колкото до онези мъже, които извършват посегателства и изнасилвания - те трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона. А жертвите им се нуждаят от подкрепа и поощрение да подават съответните сигнали", посочва Ахмет Торпак.
DW