Друг изход просто няма: европейското единство може да бъде спасено само ако ЕС си възвърне контрола върху миграцията. А това означава, че Европа трябва

да спре безконтролния приток на бежанци.

Люксембургският външен министър Жан Аселборн бие тревога. Националните егоизми измествали чувството за общност, капсулирането измествало отворените граници, а национализмът - човешките ценности. Едно от най-големите европейски постижения - Шенгенското пространство, можело да се разпадне само за няколко месеца, опасява се люксембургският външен министър. И дори говори за евентуална война. Аселборн казва, че "китът, който ни свързва", започва да се рони. А този кит е "културата на хуманните ценности".

Аселборн хвали либералната миграционна политика на Германия и призовава да се противопоставим на онези партии и политици, които умишлено насаждат страх. Опасността, която съзира Аселборн, действително съществува. Но тя не е точно такава, каквато я вижда той. И затова заключенията му са погрешни.
Опасно бездействие

На първо място Аселборн се заблуждава за причините за страха. Европейците се страхуват от хаотичния приток на бежанци, а не защото са облъчени от приказките на десни шарлатани. Всеки ден европейските граждани стават свидетели на безсилието на държавите си - и на ЕС като цяло. Всеки ден само в Германия пристигат хиляди бежанци, въпреки рестриктивните мерки, наложени от федералното правителство. А за много от мигрантите властите не знаят нито откъде идват, нито кои са, нито къде точно се намират. И това продължава вече месеци наред. Когато една държава не знае кой пресича границите ѝ - това не е ли повод за безпокойство?

Германската канцлерка Ангела Меркел продължава да държи твърдо на своята миграционна политика "без горна граница" и призовава европейските си партньори да я последват. Но съпротивата срещу нейния курс става все по-силна - не само в Европа, а и в самата Германия, където броят на поддръжниците ѝ осезаемо намалява. Затова и предложеното от Аселборн решение на проблема няма как да е правилно: разпадането на ЕС може да бъде предотвратено само чрез радикално възпиране на бежанския поток, а не чрез призиви за придържане към "хуманните ценности", още по-малко пък като обявяваш страховете на хората за неоснователни. Само че Аселборн не иска и да чуе за това. Контролът на външните граници на ЕС не бивало да се превръща в капсулиране, Европа трябвало само "да знае кой и защо идва при нас", смята Аселборн.

Същинската заплаха за Европа

Именно това бездействие, опаковано в морални претенции, е същинската заплаха за Европа. Затова дясноекстремистките партии изживяват възход. Затова много европейски правителства не виждат друга възможност, освен да въвеждат строг граничен контрол и да издигат огради по вътрешните граници на ЕС. Президентът на Европейския съвет Доналд Туск го формулира може би най-точно: "Една Европа без външни граници е отличната хранителна среда за страха". Именно това е проблемът. И именно това е обяснението за провала на всички досегашни опити за разпределение на бежанците между държавите от ЕС. Защото една такава уредба би означавала само едно: че в Европа ще пристигат все повече бежанци. Гражданите очакват от Европа да ограничи бежанския поток, а не просто да разпределя бежанците между отделните страни-членки.

Да, последиците от една такава политика са неприятни и болезнени. Но друг изход просто няма: европейското единство може да бъде спасено само ако ЕС си възвърне контрола върху миграцията. Това не означава, че трябва да прекратим приема на бежанци, но със сигурност притокът им трябва да бъде значително ограничен.
DW