Откакто оръжията замлъкнаха, много от хората, избягали от войната, се завръщат по родните си места в Източна Украйна. Какво ги очаква там?
Преди месец 32-годишната Лариса решава да се върне с детето си в родния Донецк. "Още когато започна историята с референдума, ми беше ясно, че всичко ще свърши лошо. Опитах се да убедя моето семейство, че надеждите им за присъединяване към Русия са напразни", разказва Лариса. Тя ражда детето си по време на боевете между украинските войски и проруските сепаратисти. Тъй като се страхувала за сигурността на своето бебе, жената решава да избяга при родителите си, които живеят в едно южноукраинско село.
Нормален ли е вече животът в Донецк?
Преди войната в Източна Украйна Лариса имала добре платена работа. Доходите ѝ позволявали да пътува в чужбина, при това два пъти в годината. А сега оцелява благодарение на интернет, където си поръчва най-необходимото. На адреса на свои познати, които живеят в контролираната от Киев част на Донецк, Лариса си поръчва дори хранителни продукти: "Руските стоки в тукашните магазини са некачествени. Но трябваше да се върна в Донецк. Тук е мъжът ми. Тук си имаме и собствена къща", споделя жената.
Повечето хора се завръщат в Източна Украйна именно защото притежават тук собствен дом, казва Дария Пирогова. Тя работи в киевския Международен социологически институт, който редовно провежда допитвания в Донбас. Другата основна причина, заради която избягалите решават да се върнат в Източна Украйна, е необходимостта да се грижат за свои близки.
Социологът Ярослав Паско изтъква още нещо: според него повечето завръщащи се в Източна Украйна просто не са успели да започнат наново. Паско също произхожда от Донецк. Откакто е избягал от там, той преподава в един киевски университет. И твърди, че завръщането изобщо не е масово явление: "Много хора избягаха по политически причини от т.нар. "Донецка народна република". Те биха се завърнали само ако над родината им отново се развява украинското знаме", казва социологът
60-годишният Олег се е завърнал в Донецк по чисто икономически причини. Когато избухват боевете в Донбас, той бяга със съпругата си и внучката си в южния руски град Ростов на Дон, където бързо намира работа в една фирма. Но наемът за жилището бил много висок. Днес Олег отново е в Донецк и живее сравнително прилично. Службата по труда му осигурила работа като шлосер в трамвайното депо. Получава заплатата си редовно, а и му изплащат общо две пенсии. Украинската му пенсия, която е в размер на 1 500 гривни, може да бъде изплатена само в регионите, контролирани от украинското правителство. Втората си пенсия, която възлиза на 3 000 рубли, Олег получава от т. нар. "Донецка народна република". "Всички пенсионери, които познавам, получават по две пенсии. Как да преживяваме иначе? Цените в Донецк са два пъти по-високи в сравнение с останалата част на Украйна", казва Олег.
"Много хора в града имат оръжия"
ОССЕ също потвърждава, че откакто оръжията замлъкнаха, все повече хора се завръщат в Източна Украйна. Наблюдава се и една друга тенденция: намалява броят на хората, които искат да напуснат региона. Резултатите от проведена наскоро анкета сочат, че само 6 процента от запитаните искат да напуснат района на Донецк.
Макар че току-що се е завърнала в родния си Донецк, Лариса отново мисли за емиграция. Жената се оплаква, че в града често няма парно и топла вода. И споделя още нещо: "Много хора в града имат оръжия. Човек просто не знае какво може да се случи утре".
DW
