Огорчението на източноевропейците от ЕС и от НАТО е отлична хранителна среда за руската пропаганда. Затова НАТО трябва да вземе присърце исканията, отправени от лидерите на деветте средно- и източноевропейски държави.
Лидерите на деветте средно- и източноевропейски държави от НАТО скочиха направо в дълбокото. На своята среща в Букурещ те подписаха декларация, с която единодушно настояват за нови механизми, осигуряващи бърза и адекватна реакция на фона на сегашните заплахи за регионалната сигурност.
Посланието на държавните ръководители от България, Румъния, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Естония е отправено най-вече към НАТО. Според тях Алиансът действа твърде колебливо при изпълнението на решенията си от последната среща на високо равнище през септември 2014. Тогава войната в Украйна накара лидерите на държавите-членки да планират мерки за закрила на източноевропейските партньори от евентуална руска агресия. Ставаше дума най-вече за общи маневри и за нов корпус за бързо реагиране в региона.
Само първа стъпка
Декларацията, подписана сега от деветимата лидери, е без прецедент. Поляците, румънците и балтийците очевидно са успели да убедят и останалите четири държави, доколкото поне Словакия, Чехия и Унгария досега бяха предпазливи по отношение Русия. Но тази декларация е само първа стъпка към евентуални решения, които ще бъдат взети едва догодина на срещата на високо равнище във Варшава.
На срещата в Букурещ така и не беше огласено желанието на част от тези държави да получат на своя територия постоянни военни бази на НАТО. Поне в декларацията темата липсва. Това навярно е жест към Германия и Франция, които не искат прекалено да увреждат отношенията с Русия. И тъкмо поради това „старите" членки на НАТО трябва да вземат присърце тежненията на средно- и източноевропейците. Деветте изпратиха топката в полето на Алианса и сега всички държави-членки трябва да се заемат с решаването на проблема. Защото Източният фланг на НАТО не бива да си остава само „временен приоритет" - той трябва да стане част от общата стратегия на организацията, пише в декларацията от Букурещ. А домакинът, румънският президент Клаус Йоханис, се опита да внесе известно успокоение: участниците в срещата са се договорили, обясни той, че с Русия трябва да се води „диалог на основата на едно общо разбиране за уважението към международното право".
Ако НАТО не реагира
САЩ и Западна Европа трябва да се отнесат сериозно към опасенията на своите източноевропейски партньори. Защото ако НАТО не обърне внимание на тази важна регионална инициатива, може да го сполетят същите опасности, на които в момента е изложен Европейският съюз. Та нали редица източноевропейски страни все още се чувстват членки втора категория, независимо че са приети преди години. А тъкмо огорчението на хората от ЕС и от НАТО е отлична хранителна среда за руската пропаганда, която все повече се усилва в целия регион. Този факт е известен и в Брюксел, и в Берлин, и в Париж. Така че какво по-естествено от това да се даде едно подкрепящо рамо на източните партньори?
ДВ
