Не може в къщата ми да се настанява всеки, който я харесва, казва известният германски икономист Ханс-Вернер Зин. В серия от публикации той предупреждава за опасностите, свързани с притока на бежанци.

Известният германски икономист Ханс-Вернер Зин, който е ръководител на мюнхенския институт "Ifo", предупреждава за опасностите, свързани с притока на мигранти към Германия. Ето обобщение на неговите тези по публикации в „Ди Цайт", „Ди Велт", „Дойчландфунк" и агенция ДПА.

„Ако в Германия влизат по 800 хиляди бежанци годишно, на първо време страната ще плаща всяка година по около 10 милиарда евро. Разходите ще спаднат, когато тези хора започнат да се интегрират и да плащат данъци. Нужда от работна ръка в Германия съществува. Но тук пристигат доста хора от Афганистан, Ирак и Сирия без никаква грамотност, без образование и квалификация. Едно изследване на Института за трудовия пазар и професионалната квалификация показва, че 22 процента от пристигащите нямат никакво образование. Пословичният „сирийски лекар" е по-скоро изключение, отколкото правило. И слава Богу, защото от него има нужда в собствената му страна.
С други думи, бежанците ще се ориентират най-вече към нискоквалифициран труд, а това ще доведе до по-ниско заплащане в този сегмент. Тоест, от увеличената конкуренция ще пострадат заетите именно с такъв вид труд. А в Германия това често пъти са пак хора със задграничен произход, заселили се тук по-отдавна. Новите мигранти ще влошат положението на старите мигранти. Ще спечелят обаче онези, които плащат за услуги в този сегмент на икономиката - например за домашно почистване.

"Гигантска задача за Германия"

Тези стотици хиляди хора трябва да бъдат образовани и обучени. Това е гигантска задача за Германия, която може да бъде решена успешно чак от следващите поколения. Дотогава обаче бежанците ще продължат да се насочват към евтиния труд и да подбиват надниците. Да, вярно е, че тези предимно млади хора в средносрочна перспектива ще помогнат и на пенсионните каси. Стига обаче да работят! Но дори тогава приносът няма да бъде толкова висок, колкото мнозина си представят. Ако искаме до 2035 година да запазим сегашното съотношение между двете възрастови групи - тази над 65 години и другата от 14 до 65 години - на нас чисто аритметически ни трябват 35 милиона мигранти. А ние очевидно не можем да интегрираме толкова много хора, без да се откажем от собствените си ценности. Ето защо ще се наложи да работим доста отвъд сегашната пенсионна възраст. И на всяка цена трябва да подбираме мигрантите с помощта на точкова система, а не просто да се надяваме, че нашата чудесна социална система ще привлече правилните хора.

Налага се да изработим политика за привличане на по-квалифицирани мигранти, да ограничим хаотичното пристигане на все повече хора в страната и да реформираме правото на политическо убежище. Тоест - да се хармонизират европейските стандарти за политическо убежище. Защото не може един кандидат за убежище просто да си избира държавата с най-удобните му закони. Да, вярно е, че не можем да обявим горна граница за броя на хората, които имат право да получат политическо убежище в Германия. Но такава граница фактически съществува - тя е очертана от капацитета на страната ни. В мюсюлманските държави в Средиземноморието живеят близо 300 милиона души. Естествено, те не са се втурнали всички насам, но всеки, който твърди, че няма горна граница за политическото убежище, трябва да има предвид този човешки потенциал. Сегашната криза показва, че Европа не разполага с подходящи структури. Европейската агенция „Фронтекс" не може да се справи с подсигуряването на границите. Изводът е, че е отминало времето на националните армии. Сега се нуждаем от европейско партньорство по сигурността, нуждаем се и от европейска армия", посочва Ханс-Вернер Зин.

В интервю за германския седмичник „Ди Цайт" журналистите поставят на известния икономист серия от предизвикателни въпроси:

„Ди Цайт": Можем обаче да кажем и следното: когато бедните хора от юга идват насам, това води до по-равномерно разпределение на благоденствието по света...

Зин: Ако доведем това разсъждение до края, ще стигнем дотам, че аз трябва да отворя къщата си за всекиго, който иска да живее в нея. А подобна гледна точка игнорира факта, че съществуват отношения на собственост, че правото на собственост гарантира функционирането на всяко общество. Ако моята къща наистина ми принадлежи, тогава право да се настанява в нея няма всеки, комуто тя се харесва.

„Ди Цайт": Но държавата не е къща.

Зин: Напротив, е. Държавата е вид сдружение. Членството в това сдружение осигурява много ползи, вътре има и конкуренция за добирането до тези ползи. Защото когато едни се доберат до тях, други ще останат на сухо. Така е с градския транспорт, така е с инфраструктурата, с помощите за безработни, дори с природата, ако щете. Тъкмо по тази причина съществуват държавните граници, които гарантират, че не всеки произволно може да се добира до тези ползи.

„Ди Цайт": Шенгенските държави отвориха границите помежду си.

Зин: И тъкмо поради това трябва да подсигурят външната си граница. А ако не могат, тогава ще трябва да подсигурят националните си граници. Защото свят, в който всеки си взима онова, което му харесва, не може да функционира.

"Изоставиха Германия в беда"

Германският икономист отправя остра критика към съседите на Германия: „Разочароващо е, че останалите държави от ЕС изоставиха Германия в беда. Европа трябва спешно да се споразумее за едно по-справедливо разпределение на бежанците. Великобритания заяви, че до 2020 година ще приеме 20 хиляди бежанци. Ами добре, в Германия толкова пристигат за два дни", отбелязва Зин и припомня, че по време на дълговата криза Германия е поела на плещите си голяма част от бремето. „Когато другите искат солидарност, трябва после да отвърнат със същото. Не може сега да оставят Германия сама да се оправя с бежанците, след като страната направи толкова много за спасяването на еврото".
DW