Атег е един от хилядите малолетни бежанци, които се движат по балканския маршрут. В раницата си има само тениска, сухи бисквити и чифт гуменки, но сърцето му е изпълнено с надежди, които го водят към Германия.

Всеки ден стотици бежанци се събират в белградския парк край гарата. Това място е сред основните спирки по балканския маршрут към Западна Европа. Няколко млади афганистанци ритат една окъсана топка из разкаляната трева. Сред тях е и едно момче с червено яке. То се смее и тича, сякаш няма никакви грижи. Атег е пропътувал хиляди километри преди да стигне до Сърбия. Няколко негови сънародници го приели в групата си. А момчето извадило късмет, защото в Македония се запознало с Назир, който се грижи за него като за по-малък брат.
"Моите родители са в Афганистан. Там постоянно се водят боеве и ние не можем да ходим на училище. Затова родителите ми ме напътиха към Европа и ето ме - тук", казва дребничкият и слаб малчуган. На колко е години? И той самият не знае точно - на 12 или 13. Неговият спътник Назир разказва какви премеждия е преодоляло момчето: "От Афганистан се прехвърлил в Пакистан, оттам - в Иран. После влязъл в Турция и пеша е преминал през планините в България, където бил тормозен от полицаи. После успял да замине за Белград. Атег е пропътувал общо около 6 000 километра с автобус и пеша".
20-годишният Назир също е от Кабул. Разказва историята на Атег и неговото семейство, което било много бедно и живеело в покрайнините на афганистанската столица: "Те имал съвсем малко парче земя, така че не могат да изхранят децата си. Иска им се поне един от синовете им да има по-добър живот. Много от селяните се страхуват, че талибаните ще им отнемат децата", казва още Назир. Не се ли е страхувал и Атег от тях? "Трябва да бъдеш силен и да се бориш. Не бива да се огъваш пред трудностите", казва момчето сериозно. Назир смята, че Атег не иска да си признае колко мъчително е било пътуването. Преди да тръгне, бащата му казал, че трябва да се държи мъжки! Особено тежък е бил преходът през горите на България, както и пътя през Иран. "По пътя се обадихме на родителите му, защото Атег казваше, че няма сили да продължи напред. Искаше да се връща обратно, но те му казаха, че трябва да продължи. И ние започнахме да се грижим за него", казва Назир.
През граници и трудности
В белградския парк доброволци са издигнали палатка, в която раздават на бежанците супа и филии, намазани с мармалад. За Атег това е цяло пиршество: "Яденето тук е хубаво", казва той, защото седмици наред се е хранил само със сухи бисквити и вода. Любимото му ядене у дома било пилаф, разказва той със светнали очи.
Младите афганистанци са настанени за един ден в палатка, издигната от помощна организация. Те обаче искат да продължат пътуването си. Още през нощта смятат да вземат автобус до хърватската граница. Назир не е наясно, че трябва да преминат още цели три граници, преди да пристигнат в Германия. Бежанците не се притесняват от по-нататъшното пътуване. Оставили са най-лошото зад гърба си. Стягат раниците и се готвят за път.
В раницата на Атег има само една чиста тениска, няколко чифта чорапи и пакетче бисквити. С гордост вади от раницата си чифт бели гуменки. Те са най-голямата му ценност, защото били подарък от родителите му. Атег си ги пази за Германия, за новия си живот там. На първо време обаче му е необходим поне един пуловер, защото нощите стават все по-студени. Назир води Атег към една палатка, където хуманитарна организация разпределя дрехи.
Атег не знае какво го очаква в Германия. "Искам да ходя на училище и да се уча", казва момчето. "Той познава Германия само от телевизията. Родителите му явно са решили, че за него там ще бъде най-добре", пояснява Назир. По здрач групата се отправя към автобусната спирка. Пътуването струва десет евро. Останалите младежи събират някак си парите за Атег. А оттам нататък? Атег само свива рамене и поглежда доверчиво към по-възрастния си приятел. "Аз също не знам какво ни очаква. Но с Божията помощ ще го докарам до Германия", обещава Назир.
DW