По време на Студената война, съветското разузнаване е разработило успешен метод за идентифициране на служители на ЦРУ в чужбина - нещо, което САЩ не подозират. Вашингтон бил сигурен, че информацията за агентите идва в Съветския съюз чрез американски двойни агенти.

Проблемът датира от средата на 70-те години, когато ръководството на ЦРУ се опитва да отгатне как КГБ идентифицира американските агенти и проваля операциите им. Агенцията на САЩ "подценява възможностите на техните съветски колеги", пише в новата си книга за историята на разузнаването на СССР професор Джонатан Хаслам, от университета в Кеймбридж.

Главният герой на историята е Юрий Титов от КГБ, когото американците наричат "директор в сянка на персонала на ЦРУ ". Служителят първоначално прилагал методите за идентифициране на американски агенти в края на 50-те в Тайланд и по-късно в Япония. Завръщайки се в Москва, Титов започва да изучава архивите на КГБ, специализираната литература и информация от полицейските органи на различни държави, получени от открити източници. В резултат той развива 26 показатели, които са били използвани за почти сигурно идентифициране на агенти на разузнаването на САЩ в чужбина.

Ето някои от тях: биографиите на агентите съдържат очевидни пропуски, те говорят по няколко чужди езика, реорганизации в рамките на посолствата никога не ги засягат, а техните офиси са в специални зони на сградите. За разлика от дипломатите, които следват строгите правила на протокола, тези агенти се появяват и си тръгват от официални събития по всяко време и при завръщане в САЩ обикновено не са включени в публичните документи на Държавния департамент. Това са само някои от показателите, които помогнали на Титов да идентифицира членовете на ЦРУ.

Фактът, че Титов бил в състояние да открие толкова много американски агенти, е доказал, че "ключови външнополитически агенции на САЩ показват структурни дефекти", заключава Хаслам.