Искаме ли Турция да помогне на Европа в търсенето на решение на бежанския проблем? Вместо да я убеждаваме да охранява по-добре границите си, би трябвало да наблегнем на нещо друго, пише Михаел Мартенс от ФАЦ.

Европа не може да се справи с бежанската криза без помощта на Анкара. Това твърдение е напълно вярно. Не бива обаче да се заблуждаваме, че мюсюлманският бежански поток ще секне, ако ЕС успее да убеди Турция да охранява по-добре границите си. Някои дори искат да й предоставят повече пари, за да може тя да се грижи по-добре за бежанците на своя територия.

Само че дори и Турция да приеме финансовата помощ и да охранява строго морските си граници в Егейско море, бежанците надали ще изгубят желание да продължат към Западна Европа. Дори и ако Анкара изяви готовност да връща обратно на своя територия пристигнащите на източноегейските гръцки острови бежанци, което всъщност е много малко вероятно, мигрантите ще продължат да мечтаят за Европа.

За да се промени нещо в тази насока, Турция би трябвало да подобри действителното и юридическото положение на бежанците, пребиваващи на нейна територия. Вместо само да ги търпи, изчаквайки да напуснат страната, Анкара би трябвало да им даде официален статут на търсещи убежище с перспективата за интеграция в обществото и по-късно придобиване на гражданство. Само че тя въобще не желае подобно нещо.
Турция дава убежище само на европейци?

Поради една все още важаща странна особеност на турското законодателство, отнасяща се към годините след Втората световна война, официално днес Турция продължава да приема само бежанци от Европа. Излиза, че съгласно турското право, граждани на Швейцария или Люксембург могат да подадат молби за убежище в Турция, а същевремено сирийците и иракчаните - не. И докато Анкара не предлага на бежанците от мюсюлманските държави никакви перспективи, повечето от тях ще продължават да напускат страната, за да отидат да живеят там, където някой ден ще имат шанс да станат пълноправни граждани.

В Турция официално са регистрирани над 1,8 милиона бежанци от Сирия. Предполага се обаче, че общият им брой е два милиона. В изградените от турската държава трийсетина палаткови лагери бежанците разполагат с прясна вода, достатъчно храна и покрив над главата. Там има джамии и спортни зали, а децата на бежанците ходят и на училище. Турското правителство дори получава похвали за добре оборудваните бежански лагери.

Те обаче са само половината от истината за миграционната политика на Анкара. Защото подслон в лагерите са намерили най-много 300 000 сирийци. Място за повече там просто няма. Останалите, т.е. над 80 процента от сирийските бежанци в Турция са оставени на произвола на съдбата. Повечето от тях живеят при непоносими, дори нечовешки условия в изоставени сгради и паркове или плащат космически наеми за занемарени жилища.

Общото между бежанците в лагерите и останалите е следното: че в Турция те нямат никаква перспектива за изграждането на собствен живот. Първоначално това не се забелязваше, защото много от тях се надяваха скоро да се завърнат в родината си. Мирът в Сирия обаче става все по-малко вероятен и бежанците започнаха да разбират, че ако законите в Турция не се променят и те останат в тази страна, в най-добрия случай ще живеят в палаткови лагери.

Може ли въобще да се преговаря с Ердоган?

Тези, които искат да преговарят с все още силния Ердоган за турска подкрепа в бежанската криза, няма нужда да говорят за охрана на границите и споразумение за реадмисия. Те трябва да наблегнат на други въпроси. Дали Турция е готова да се определи като миграционна държава? И дали е готова да действа като такава?

Възможно ли е обаче изобщо да се преговаря с Ердоган? В последно време той не се проявява като надежден партньор на Запада. И скоро Европа може да бъде застигната от нова голяма бежанска вълна, ако Турция продължи с агресивната си политика спрямо кюрдското малцинство. Тогава новите бежанци ще бъдат кюрди от Югоизточен Анадол, където турската армия се бори не само срещу терористичната организация ПКК, а срещу всички кюрди. Ако ситуацията там се изостри допълнително, ЕС ще трябва да преговаря за изход от бежанската криза с човек, чиято собствена политика застрашава да предизвика нова бежанска вълна.

Михаел Мартенс, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

*Заглавието е на българската редакция на Дойче Веле