Мъчителните преговори с кредиторите несъмнено са накарали Алексис Ципрас да осъзнае „силата на парите". Но дали е осъзнал и нуждата от спешно модернизиране на Гърция? Спирос Москову искрено се съмнява.
Още през януари мнозинството от гръцките избиратели вярваше, че лидерът на "Сириза" ще успее да смекчи социалните последици от икономиите, провеждани през последните 5 години в Гърция и му даде мандат за управление. Тогава Алексис Ципрас обеща да сложи край на пестенето, но така и не успя да удържи това обещание. За да предотврати излизането на Гърция от еврозоната, той беше принуден в последна минута да договори с международните кредитори трети помощен пакет за страната.
Сега Ципрас получава втори мандат от народа си. Мнозинството от гърците възнаградиха неговото връщане към реалността и очевидно продължават да смятат, че той е в състояние да намали социалната цена на неизбежните реформи, които трябва да бъдат спешно проведени. В същото време отцепилите се от "Сириза" леви радикалисти дори не успяха да влязат в новия парламент.
Променен ли е Ципрас?
Въпреки това е твърде съмнително дали Ципрас и отървалата се от ултралевия си баласт "Сириза" ще успеят да модернизират Гърция. За пет години се провалиха цели пет правителства с различна политическа окраска. А исканията на международните кредитори към страната си остават все същите: да има функциониращ обществен сектор, конкурентоспособна икономика и ефективна борба срещу корупцията и укриването на данъци. Старите партии не успяха да постигнат нищо съществено в тази връзка. През седемте месеца от своя първи управленчески мандат "Сириза" също не успя да докаже добра воля – онова, което тя предприе, беше по-скоро реверанс пред държавата като майка кърмилница за всички.
Ще бъде ли по-различно второто правителство на Ципрас? Едва ли. Веднага след края на гласуването стана ясно, че той смята да си осигури мнозинство в парламента с помощта на досегашния си коалиционен партньор - дяснопопулистката формация "Независими гърци" (АНЕЛ) на Панос Каменос.
Ципрас не си направи труда дори да помисли за привличането за партньор на някоя проевропейска формация като например социалдемократите от ПАСОК или центристите от "То потами". Очевидно Ципрас не търси широка политическа подкрепа за трайно оздравяване на страната. Той хвали моралната и политическа чистота на своята левица, но се коалира с най-непоносимите десни популисти.
Празна реторика и трикове
В един от редките моменти на искреност, Ципрас чистосърдечно си призна, че осъзнал "силата на парите" чак по време на мъчителните преговори с партньорите на Гърция. Искрено се съмнявам обаче, че неопитният, но харизматичен политик е осъзнал необходимостта от модернизирането на Гърция. Неговата героична реторика, намирисваща на нафталин, упражняването на властта с всички порочни трикове и прийоми на наказаните вече утвърдени гръцки партии, както и лекотата, с която той застрашава жизнения стандарт на народа си, твърдейки, че го прави в името на този народ, не вещаят нищо добро. Очевидно не е случайно, че за първи път в най-новата история на Гърция 45 процента от гласоподавателите изобщо не си направиха труда да се разходят до избирателните урни.
DW