Откакто унгарците запушиха и последната пролука по границата си със Сърбия, бежанците се насочиха към Хърватия. Заедно с тях и наш репортер измина последните 3 километра до границата, които те трябва да извървят пеша.

Само допреди няколко дни Шид беше най-обикновено гранично сръбско градче. Там опашките от леки коли и камиони винаги са били нещо нормално. От вторник вечерта насам обаче заедно с шофьорите на границата чакат и журналисти, които нетърпеливо се оглеждат. Всички те са в очакване на автобусите, които превозват бежанци. Откакто унгарците затвориха и последната пролука по границата си със Сърбия и използваха водни оръдия и сълзотворен газ срещу мигрантите, Белград започна да ги препраща към Хърватия. Автобусите превозват до Шид бежанци от всички краища на Сърбия: от границата с Македония, от Белград, както и от унгарската граница.
Сред уморените лица на преселниците, слизащи от автобусите, веднага се откроява едно: това на Хусам ал Хабали. Рядката му, все още небръсната брада издава младежа у него - той е на 18 години. На гърба си носи раница, а ръцете му са заети да стиска опаковка хляб, бутилка вода и консерва с риба. Получил ги е току-що от доброволците, които оказват помощ на бежанците на границата.
Младежът носи съвсем възпитано и едно празно пластмасово шише. Нищо, че тук, на тази царевична нива между две балкански държави няма кошче за боклук! "И в Гърция си събирах боклуците, изхвърлях ги само в кофите. Островът, на който бях, беше толкова хубав, че сърце не ми даваше да ги хвърлям на земята", казва Хусам.
Войната, която сякаш никога няма да свърши
Въпросният остров" е гръцкият Кос. Младият сириец пристигнал там след осемдневно пътуване, започнало в родния му град Хомс. Първият му опит да измине разстоянието от турския Измир до гръцкия бряг се оказал неуспешен. Лодката, в която Хусам се качил заедно с много други бежанци, за малко не се преобърнала. Вторият път имал повече късмет. Сега 18-годишният младеж, студент по английска филология, се притеснява се за майка си и малкия си брат, които са останали в Сирия. Хусам има и още един брат - Осама, който е по-голям от него. Или поне се надява, че все още го има.
Осама ал Хабали е международно признат журналист. Навремето той заснел избухването на протестите в Хомс срещу режима на Асад. Преди три години обаче бил арестуван - заради критичната си позиция към правителството. Оттогава насам от Осама няма никаква вест. Никой не знае дали все още е жив.
"Предполагаме, че брат ми е в затвора "Седная" до Дамаск. В него има три блока - бял, жълт и червен. Червеният е най-страшен - там вкарват само репортери и политически затворници", обяснява Хусам. Интересува се дали от Германия не може да се предприеме нещо, за да види отново брат си.
Хусам има големи очаквания към Германия. В Берлин живеели негови приятели. "Може би там ще мога да продължа да следвам. В Сирия може да си учиш колкото искаш, но накрая ще те пратят в армията. Дипломата няма как да те спаси", казва той. Явно младият сириец се е примирил с факта, че вече никога няма да се върне в родината си. "Войната там ще продължи вечно", казва той.
Обетованата земя Германия
Младежът изважда мобилния си телефон, за да ми покаже колажи на канцлерката Меркел - с германския флаг или с орела, придружени с любовни послания на арабски и немски език. "Снимката на канцлерката е в профилите във Фейсбук на много сирийци, други я държат като фон на екрана на мобилните си телефони", разказва той.
Хусам знае още много неща за Германия, включително за настроенията срещу чужденците и за хората, които подпалват бежански лагери и обиждат мигрантите. "Те си мислят, че нямат нужда от нас. Само че ако работим здраво и учим, ние със сигурност ще сме от полза за тази страна", казва той. Младият сириец бил чул, че Германия не била страна с многобройно население. когато научава, че в нея живеят 80 милиона души, Хусам възкликва: "Толкова много? Страната сигурно е огромна!".
Всичко ще бъде наред
Докато вървим през царевичното поле към Хърватия, Хусам многократно ми предлага от неговата вода. Слънцето напича. Жегата обаче не го притеснява ни най-малко - за разлика от минните полета. На площ от 500 квадратни километра из Хърватия все още са разпръснати хиляди мини, останали от времето на войната в бивша Югославия. Няколко минути по-късно обаче Хусам и останалите бежанци разбират, че няма защо да се притесняват от мините. На границата ги посрещат приятелски настроени хърватски полицаи. Единият от тях се опитва да развесели бежанците. Щом разбира, че едната от жените на опашката е от Камерун, той се досеща за любимия си футболист: "Камерун? Самуел Ето!". Един баща иска да разбере какво ги очаква оттук нататък. "Don´t worry. Everything is going to be alright", отговаря полицаят.
Във вторник и сряда, когато Сърбия започна да препраща бежанците към хърватската граница, ситуацията там беше сравнително спокойна. В четвъртък обаче Загреб реши да изпрати армията в подкрепа на полицаите на граничните пунктове - заради създалия се там хаос. Само за един ден в Хърватия влязоха близо 6000 бежанци.
Един от тях е и Хусам ал Хабали. Той няма и представа какво го очаква в Хърватия. Всъщност, Хусам би искал да продължи директно за Австрия. Той не се притеснява от факта, че за тази цел ще му се наложи да прекоси и Словения. В крайна сметка за него тази страна ще бъде просто поредната междинна спирка по пътя към Германия.

DW