На фона на днешната криза с бежанците е важно да се знае, че миграцията е неразделна част от историята на Германия. През последните четири века страната привлича и пропъжда десетки милиони хора. Ето кратка хронология:

По време на 30-годишната война хиляди хора бягат от мародерстващите войски и от заразите, които обезлюдяват огромни територии. След сключването на Вестфалския мир през 1648 година, много от бежанците се завръщат по родните си места, а германските князе канят трудоспособни данъкоплатци от цяла Европа да се заселят в Германия. Една от най-големите групи преселници е тази на френските протестанти, които бягат от репресиите на католиците по времето на Луи XIV. Около 35 000 хугеноти се заселват предимно в протестантските северни части на Германия.
18 и 19 век: Масовото изселване на германци
Лошите реколти и гладът в немскоговорящите региони принуждават много хора да емигрират. Между 1680 и 1800 година близо 750 000 германци емигрират в Източна и Югоизточна Европа. През 19 век миграционният поток променя посоката си - до края на столетието над 5 милиона германци емигрират в САЩ.
Късният 19 век: Заради индустриализацията
Основаването на Германския райх през 1871 година ускорява значително процеса на индустриализация. Макар че все по-малко хора емигрират, в страната има остър недостиг на работна ръка. В резултат Германия отново се превръща в миграционна страна - в навечерието на Първата световна война в Германия работят 1,2 милиона мигранти, главно поляци.
1918-1933 година: Милиони се преселват
Новите граници, начертани след края на Първата световна война, принуждават над 10 милиона европейци да се преселят. Октомврийската революция пък тласка стотици хиляди руснаци към Германия. А германците, които бягат от вътрешнополитическия и икономически хаос във Ваймарската република, се отправят главно към Южна Америка.
1933-1945 година: Депортации и прокуждания
Между 1933 и 1939 година стотици хиляди бягат от нацисткия режим. Сред тези бежанци са и около 500 000 германски евреи. По време на Втората световна война около 12 милиона чужденци са заставени да полагат принудителен труд в Германия. А още повече хора са прокудени от Източна Европа, където германските войски са имали за задача да създадат "жизнено пространство за германците".
1945-1955 година: 13 милиона германци са прокудени
От 1943 година нататък страницата се обръща - сега германците бягат от Червената армия. В годините след края на войната над 13 милиона германци са прокудени от източноевропейските страни и от окупираните територии на Райха, които вече не са част от Германия. Втората световна война превръща между 50 и 60 милиона европейци, тоест - около 10 процента от населението на Европа, в бежанци или жертви на депортации и прокуждания.
Разделянето на Германия на две държави временно разделя и миграционната история на страната. Общото в тази история е, че от средата на 1950-те години и двете Германии приемат чуждестранни работници. ГДР се решава на тази стъпка, за да компенсира преселването на онези 2,7 милиона души, които успяват да преминат в Западна Германия преди издигането на Берлинската стена през 1961 година.
1949-1989 година: Социалистическата миграция
Между 1966 и 1989 година ГДР привлича половин милион чуждестранни работници. Те идват предимно от Виетнам и от Източния блок, но и от братски страни като Мозамбик и Куба. Тяхното право на престой в ГДР е ограничено, а контактите с местното население са нежелателни. При обединението на Германия в източната част на страната живеят близо 100 000 чуждестранни работници.
Май 1971 година: студенти от Виетнам протестират в Дрезден срещу Виетнамската война
Май 1971 година: студенти от Виетнам протестират в Дрезден срещу Виетнамската война
1955-1973 година: Гастарбайтери за германското икономическо чудо
За своето икономическо чудо Федералната република има нужда от чужда работна ръка. Между 1955 и 1973 година германските власти и фирми привличат 14 милиона гастарбайтери от Италия, Мароко, Турция и други средиземноморски страни. Около 3 милиона от тях се заселват трайно в Германия.
През 1973 година Германия спира да приема гастарбайтери, но броят на чужденците продължава да расте. Основните причини за това са две: семействата на гастарбайтерите се разрастват, а след края на Студената война в Германия пристигат над 3 милиона потомци на германски изселници в бившия Съветски съюз и Румъния.
1990-2014 година: Отново война в Европа
Разпадането на Източния блок предизвиква вълна от търсещи убежище в Германия. Между 1990 и 1993 година в страната се подадени над 1,2 милиона молби за убежище. Повечето хора, на които Германия предоставя убежище, са бежанци от войната в Югославия.
Заради правото на свободно придвижване в ЕС, от 2000-та година нататък започва да расте и броят на мигрантите от страни-членки на Европейския съюз. Между 1991 и 2013 година в Германия са пристигнали около 17 милиона чужденци от държави-членки на ЕС и от трети страни.
2015 година: Добре дошли?
Хора от бивша Югославия и до днес търсят убежище в Германия. Но тъй като държавите, от които идват, минават за "сигурни трети страни", повечето от тях нямат шанс да получат убежище. За разлика от стотиците хиляди бежанци от Сирия и Ирак, които пристигат сега в Германия.
DW