Да се опитаме да стабилизираме Сирия - тази препоръка на Камерън е правилна и същевременно най-обикновено дрънкане. Сега ни трябват не умни съвети, а ангажимент - както от страна на Лондон, така и на държавите от Залива.

По време на гръцката криза ЕС се беше разцепил на две между Севера и Юга. Сега, заради преселението на народите, разцеплението минава между Изтока и Запада. А Великобритания, колкото и да е странно, попада в източния блок. Европа за пореден път изглежда доста зле, след като кавгите между страните-членки пак излязоха на бял свят. Идната седмица в Брюксел лидерите от ЕС ще оповестят плана за разпределението на бежанците, а в няколко европейски столици веднага ще отекнат протестни възгласи. И това ако е солидарност...
Вчера унгарският премиер каза, че най-добре било германците сами да се погрижат за „своя" проблем. Моля? Защо този проблем да е наш? Да не би да сме насърчавали диктаторите и убийците да вършат злодеянията си?
Какво тогава да правят европейците? Разбира се, трябва да се ангажират по-активно в Близкия Изток, където войните и терорът прокудиха милиони хора. Но такъв ангажимент няма бързо да намали миграционния натиск. Тъкмо поради това препоръката на Камерън да се опитаме да установим мир и стабилност в Сирия е правилна - и в същото време най-обикновено дрънкане. Кога може да има мир и стабилност в тази страна? След двайсет години? А какво да правим дотогава? И между другото: какво правят арабите от Залива?

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
DW