Нека не се лъжем: безкрайното приемане на бежанци не може да продължава, защото дори Германия и Швеция ще започнат да изнемогват. Много по-добре би било да се намери удачно общоевропейско решение. Варианти има.
Разхлабен вътрешен и засилен външен контрол: такъв е основният принцип на Шенгенското споразумение. Страните-членки отварят вътрешните си граници и същевременно укрепват външните. Само че този принцип изобщо не функционира!
Всеки ден хиляди бежанци преминават от Италия в Австрия и продължават към Германия. А по Балканския маршрут бежанците често прекосяват на три пъти външните граници на ЕС. Гърция препраща пристиганалите бежанци към Македония, която не е член на Общността. Македония от своя страна прехвърля хората към Сърбия, а оттам те продължават към Унгария и отново влизат в Шенгенското пространство. Унгария е преди всичко транзитна страна. Будапеща обаче започна да изгражда ограда, което разгневи мнозина в Европа. При това Унгария се опитва да защити не само себе си, а и външната граница на ЕС, както впрочем се очаква от нея.
Особеният метод на Германия
Дъблинското споразумение, според което отговорни за процедурата по даване на убежище са първоприемните страни от ЕС, отдавна се провали. Най-силно засегнатите държави като Италия и Гърция игнорират това правило, а някои страни открито заплашват отново да въведат граничен контрол. По този начин идеята Шенген, едно от най-забележителните постижения в Европа, бива застрашена. Освен това в тази кризисна ситуация не е уместно да се водят спорове за справедливо разпределяне на бежанците. Те няма да доведат до нищо, ако не бъде разработена обща стратегия.
Много от страните в ЕС отхвърлят квотния принцип за разпределяне на бежанците. От друга страна пък безкрайното и доброволно приемане на бежанци просто не може да продължава, защото в един момент и отличницит като Германия и Швеция ща започнат да изнемогват. В момента Германия е поела един особен път в миграционната политика и приема почти всеки, който пристигне на територията й. Политиците в страната се надпреварват с предложенията си за даване на гражданство и интеграция, без дори да се запитат дали някой изобщо има право да претендира за убежище. Това го няма никъде другаде по света.
Едно възможно решение
Върховният комисар за бежанците на ООН Антонио Гутереш години наред призовава европейците да приемат повече хора от Сирия и Ирак, търсещи убежище. Той обаче прави разлика между бежанците от войната и икономическите мигранти и настоява ЕС да финансира създаването на регистрационни центрове по външните европейски граници. Тези центрове би трябвало да регистрират пристигащите бежанци и да проверяват дали всички те наистина имат нужда от закрила. Според Гутереш, икономическите мигранти изобщо не бива да бъдат допускани в ЕС. Явно и той е разбрал докъде би довела неконтролираната миграция в Европа.
Върховният комисар за бежанците смята, че тези регистрационни центрове трябва да работят по общи стандарти. По този начин ще бъдат облекчени първоприемните страни. Ще бъдат облекчени и страни като Германия, чиито общини напоследък трябва да плащат за провала на по-висшите инстанции, стигащи чак до ниво ЕС.
Дали обаче този модел би могъл да функционира? Да, но ако бъде взета предвид и неприятната страна на нещата. Тези, които не могат да претендират за убежище, би трябвало да бъдат връщани още на външните граници. Отношението към тези, които заобикалят регистрационните центрове, също би трябвало да е строго. Тогава европейците биха проявили повече разбиране за разпределението на наистина нуждаещите се. Натискът върху Шенген също би намалял.
Във всеки случай така би могло да се сложи край на "особения" германски подход по отношение на бежанските въпроси. Но всъщност то е и крайно време за това!
DW
