Българската държава е наливала милиони долари в личната фондация на Сейф ал Ислам Кадафи - най-известния син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи. Тези дни гръмна новината, че той, заедно с още осем приближени на бившия либийски диктатор, са осъдени на смърт чрез разстрел заради извършени зверски престъпления срещу човечеството. Заплахата за един от главните виновници за страданията на българските медици в Либия е и поводът репортер на "ШОУ" да се свърже с пловдивчанина Красимир Шипков. По време на делото срещу сестрите Красимир Шипков е най-близкият и доверен човек на първия адвокат на сестрите Владимир Шейтанов. Той все още къта в съзнанието си неизвестни и шокиращи истории и факти за „либийската драма”.
- Краси, вярваш ли, че ще разстрелят Сейф ал Ислам - любимия син на Муамар Кадафи?
- Ако процесът се проведе в Либия, а не в международния съд в Хага, Сейф ал Ислам ще бъде разстрелян. Помниш, че по време на протестите в Либия през 2011 година, той застана изцяло зад баща си и заплаши по телевизията с гражданска война с хиляди убити. Повечето либийци 

искат той да бъде съден в страната и убит като куче

Междувременно се разбра, че холивудската съпруга Амал Клуни и нейни колеги са поели защитата на Сейф ал Ислам. Дори в последния момент те отчаяно се борят да отменят изпълнението на смъртната присъда на Ислам и на бившия шеф на разузнаването на Либия Абдула ал Сенуси. Разбира се, защитата на съпругата на Джордж Клуни ще бъде добре осребрена. Знаеш, тя се прослави като адвокат и на основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж и на бившия премиер на Украйна Юлия Тимошенко. 

- Сейф ал Ислам изигра ключова роля в драмата с българските медици, които също като него бяха осъдени на смърт в Либия. Нали той създаде фондация „Кадафи“, за да помогне на нашите сънародници?!
 - По този повод Владо Шейтанов (първият адвокат на българските медици – б.а.)ми каза така: „Те по-скоро пречат, отколкото да помагат“. Фондация „Кадафи“ наистина беше създадена с благородна цел да помогне на българските медици. Кадафи-младши каза, че фондацията щяла да е гарант за един обективен процес. 

Истината обаче беше друга

Фондацията се оказа казионна – направена, за да се хвърли прах в очите на Запада. Целта беше Западна Европа да повярва, че в Либия се води обективен процес. Сейф, както и баща му, експлоатираше трагедията на заразените със СПИН деца в Бенгази, за да осигури обществена подкрепа за режима в Либия, който той след време може би щеше да оглави, ако управлението на баща му не беше свалено с вътрешен и външен натиск. Сейф и баща му, които искаха да развиват икономическите си връзки с Европа, добре знаеха, че проблемът с медиците е пречка пред тази цел. 

- Въпреки двойнствената му роля и отношение към България, правителството ни тогава по всякакъв начин е искало да угоди на Сейф ал Ислам Кадафи…?
- Точно така. В един от баровските квартали на Триполи имаше не много голяма болница, която беше дадена на фондация „Кадафи“. Натовариха нашата фирма „Техноеспортстрой” да я реновира, ремонтира. /”Техноекспортстрой” ЕАД е създадена в България през 1964 година и е регистрирана като международен предприемач в повече от 20 страни на Европа, Близкия изток и Африка. Организацията има клонове, бюра и представителства в Либия, Алжир, Мароко, Ирак, Германия и дъщерна компания в Русия. Построила е ключови обекти в Либия – б. а./ По първоначални сметки ремонтът трябваше да излезе 1 милион долара. Дойдоха на място инженерите на Сейф ал Ислам да огледат сградата. Промениха плана и бюджета. Казаха, че ремонтът трябва да излезе 4 милиона. За ремонта, който извърши българската фирма, фондация „Кадафи“ плати 1 милион долара. Останалите 3 милиона плати ”Техноекспортстрой” – българска държавна строителна фирма на най-високо ниво. Това са само част от милионите, които са дадени на Сейф. 

Българските власти трепереха пред него 

и не искаха да го дразнят по никакъв начин. Така на практика той можеше да си поиска от нас каквото му хрумне. Нищо нямаше да му бъде отказано. И нищо не му се отказваше. По-късно пред западни медии Сейф призна, че българските медици са били подлагани на нечовешки мъчения в либийския затвор…

- Кога започнаха да се развалят отношенията ни с Либия?
- Това стана в момента, в който Иван Костов в качеството си на премиер, а малко по-късно - и Надежда Михайлова като външен министър заявиха: „Отношенията на България с арабския свят вече не са приоритет за нашата външна политика“. Оттогава се влошиха отношенията ни не само с джамахирията, но и с другите арабски държави. 

- По времето на Тодор Живков обаче отношенията с арабския свят бяха поставени на едно уважително ниво?
- Да! По времето на Тодор Живков Либия беше дала петролен кладенец на България! Дадоха ни го на концесия – колкото си изкараме, всичко е за нас. Отделно ни даваха петрол на много по-ниска цена, отколкото, да речем, на американците и западноевропейските страни. На многократно по-ниска цена. Построените по това време в Либия стратегически обекти са вдигнати от българи. Български строителни фирми с държавно участие правеха магистрали, модерни сгради, изграждаха болници, училища – абсолютно всичко!

- Как ще коментираш „изповедите“ на либийски момичета, че са държани като сексробини и са удовлетворявали сексуално-зверските апетити на Муамар Кадафи?
- Четох подобни изповеди в пресата, но не мога да коментирам, защото нямам информация за тези неща. Само ще ти кажа, че българската медицинска сестра (Мария Зайкова от Тополовград, избрана за лична медицинска сестра на четиримата синове и дъщерята на Муамар Кадафи – б. а.) се ползваше с огромни привилегии. Тя имаше личен автомобил, естествено - с шофьор. Местните много се плашеха от нея. Като влезеше в някоя болница, либийците трепереха от нея, тя респектираше всички. На тази българка Кадафи беше гласувал огромно доверие, тя отгледа петте му деца още от самото им раждане. Мария беше много представителна, красива и изключително добре облечена жена. Кланът Кадафи я носеха на ръце.



НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГАФОВЕ ПО „ЛИБИЙСКОТО ДЕЛО” БИЛИ ДЕЛО НА… БЪЛГАРИ! 

Пловдивчанинът Красимир Шипков над 20 години е директор на училища - в Родопите, Житница, Перущица, Пловдив. В Либия, където по онова време е на работа, се сприятелява с адвокат Владимир Шейтанов и е съпричастен към съдебния процес срещу медицинските сестри. В своите покъртителни изповеди пред „ШОУ” Шипков споделя, че най-големите гафове по делото са дело на… българи: „Тогава посланик на България в Либия беше Людмил Спасов, а неговата съпруга Нина Спасова, като кореспондент на БНТ, следеше изкъсо съдебния процес /по-късно Комисията по досиетата разкрива Нина Спасова като щатен служител на ДС - б. а./. И така. Стоим с Владо една вечер вкъщи и вечеряме. Преди това през деня той е бил на важна среща в българското посолство. Там в стая, защитена от подслушване, той, посланикът и още няколко български дипломати са обсъждали заседанието на утрешното дело, уточнявали са в пълна секретност позицията на защитата. На държавно ниво се изготвя стратегията за следващия ден в либийския съд. „Разговорът е секретен, но през цялото време журналистката Нина Спасова стои на края на дивана и си води записки. Ситуацията е странна, но аз какво мога да кажа - нали е съпруга на посланика?!”, ми казва Владо. И, както си разговаряме и вечеряме, пускаме българска телевизия, която хващаме чрез сателит. Започват новините по БНТ – ударно, с акцент върху събитията в Либия. Излиза кореспондентът от Либия Нина Спасова и пред целокупната аудитория казва: „На утрешното дело в съда адвокат Владимир Шейтанов смята това да каже това, това, това…”. Като чу това, Владо пощуря, очилата му се изпотиха, направо полудя! Зарязахме вечерята, запалихме колата и с бясна скорост отидохме в дипломатическия квартал. Отиваме в къщата на посланика. Нина ни посреща много любезно. Владо я подхваща от вратата: „Как е възможно да издавате такава информация?!”. А тя: „Абе, моля ви се?! Кой го е чул това нещо и кой му е обърнал внимание?!...”. Как кой?! Една от работата на службите е да следят медиите! А в Либия всеки втори е ченге…

На другия ден Владо намери повод да отложи делото. Този голям гаф го изживя много тежко... Не знам по какви причини, но посолството все се опитваше да го манипулира. Непрекъснато му казваха какво да говори. Съветваха го: „Недей да казваш това и това, защото можеш да ядосаш либийците”… Абе, ние без да ги ядосаме, издадоха смъртни присъди на нашите. Ами ако ги бяхме ядосали?!... Стигна се дотам, че от посолството успяха да въздействат върху медицинските сестри и роднините им и те се отказаха от Владимир Шейтанов. Той беше много разстроен, но очакваше това да се случи, защото знаеше как се отнасят с него... Въпреки безспорната си ерудиция Владимир Шейтанов не беше удобен. Тогава той беше привърженик на БСП, но СДС беше на власт. Поради политическите си пристрастия той си спечели неприязънта на външния министър Надежда Михайлова. Това доведе дотам за адвокат на сестрите да бъде назначен Пламен Ялнъзов. На него вече му дадоха и държавни пари. Един-единствен път Владо ми каза, че са му дали аванс от 1000 долара. За работата си в Либия той почти никакъв хонорар не взе, за справки плащаше от собствения си джоб дори понякога и аз съм плащал. Ние с него направихме една совалка по посолствата. Чрез чуждите посолства Владо искаше да привлече вниманието на международната общественост по случая. И успя. Та, Владо малко обиден остана от цялата тази история, но не го показа“.


Мария Друмева,
Пловдив