Въпреки расистките брътвежи на Доналд Тръмп, САЩ са най-доброто доказателство затова, че е възможно съществуването на многонационално, мултикултурно и мултирелигиозно общество, предоставящо възможности на всички, които желаят да работят.
Сред милионерите, както и сред обикновените хора, има всякакви: талантливи и трудолюбиви, направили състояние и допринесли за развитието на човечеството, такива като Бил Гейтс и Уорън Бъфет, които освен всичко останало са дали пари за благотворителност и обществени нужди, или идиоти расисти като Доналд Тръмп. Последният е един карикатурен персонаж, който не знае какво да прави със своето време и милиони и затова през последните дни се изявява като кандидат за президент от Републиканската партия. Той направи оскърбителни изявления по отношение на испаноезичното население на САЩ, а това са над 50 милиона души, наричайки ги сбирщина от крадци и насилници.
Изцепките на богатия клоун нямаше да са толкова опасни, ако глупашките му изказвания, които прави на всяка крачка - включително и оскърблението на сенатор Джон Маккейн, воювал във Виетнам и измъчван няколко години в концентрационен лагер от бунтовниците - не намериха подкрепа у част от американските избиратели и не го изведоха на първо място сред предварителните кандидати от Републиканската партия. По всичко личи, че от тях само жененият за мексиканка Джеб Буш реши да го разкритикува. Останалите се направиха на глухи, все едно нищо не се е случило, а най-малко един от тях, сенатор Тед Круз от Тексас, подкрепи оскърбителните нападки на Тръмп.
Но за щастие гражданското общество в САЩ каза решително "НЕ" на словесните безчинства на Доналд Тръмп. Телевизиите Univision и Televisa, списанието Macy's, бизнесменът Кралос Слим, редица медии, актьори, певци и писатели спряха да си сътрудничат с него. А прочутият в САЩ испански готвач Хосе Андрес, който възнамеряваше да открие ресторант в един от хотелите на Тръмп, се отказа от своите планове след расистките му изказвания.
Добро или лошо е това, че расовият проблем, който до скоро се заобикаляше по време на политически кампании в САЩ, отново се оказа в центъра на внимание и даже може да стане един от основните на предстоящите президентски избори? Някои смятат, че въпреки нечистоплътните мотиви суета и надменност – накарали Доналд Тръмп да се обърне към тази тема, не е чак толкова лошо тя да бъде обсъдена открито, а не да се премълчава, още повече че при обсъжданията може да се опровергае лъжливата статистика, на която се базират расистките нападки, насочени срещу испаноезичното население. Не е изключено те да са прави. Например, твърденията на Тръмп накараха редица социологически центрове в САЩ да докажат абсолютната лъжливост на твърдението, че броят на мексиканските имигранти постоянно се увеличава. От друга страна, бюрото за преброяване на населението съобщи, че миграционният поток от Мексико през миналата година се е съкратил от 400 000 на 125 000 души. И тенденцията за спад продължава.
Проблемът се състои в това, че расизмът винаги е ирационален и се основава не на обективни данни, а на предразсъдъци, подозрения и скрити страхове по отношение на "другия", който има друг цвят на кожата, който говори на чужд език, почита други богове и има различни навици. За това е трудно да бъде развенчан. Във всяко общество без изключение са живи тези злобни чувства, против които културата е безсилна. Разбира се тя ги ограничава, много често придавайки ги на забвение в колективното безсъзнание. Но те никога не изчезват завинаги, а в моменти на кризи и неразбирателство, подклаждани от политическите демагози и религиозни фанатици, те, като правило, разцъфват с пищен цвят и намират изкупителни жертви. При това широки слоеве, а понякога и мнозинството от населението свалят от себе си всяка отговорност, хвърляйки вината за своите беди върху "евреите", "арабите", "негрите" или "мексиканците". Да се бръщолевят тези мръсотии е много опасно, защото расизмът винаги е източник на жестокост и зверства, може да разруши мирното съвместно съжителство, силно да подкопае човешките права и свободи.
Напълно вероятно, въпреки цялото това безкултурие, което изважда на показ в своите постъпки и дела Доналд Тръмп, започвайки с ужасните му и неразумни небостъргачи, интуитивно чувства, че неговите оскърбления по адрес на американците с латиноамерикански и испански произход са напълно безпочвени. И милионерът ги прави, прекрасно осъзнавайки тяхната вреда, която те могат да причинят на страната, състояща се основно от имигранти. Той се държи безразсъдно и безотговорно. Умението да се правят пари, също както и талантът да се придвижват фигурки по шахматната дъска или да се тича с топката по терена, означава единствено наличието на много специфична способност. Може би милионерът остава непробиваем глупак и пълен невежа. Всичко сочи към това, че Тръмп принадлежи към този достоен за съжаление вид.
Но също така би било несправедливо да стигнем до заключението, както правят някои въз основа на невъздържани изказвания на строителния магнат, че расизмът и останалите дискриминационни предразсъдъци са част от същността на капитализма, негово неизбежно следствие. Това въобще не е така. САЩ са най-доброто доказателство, че многонационалното, мултикултурното и мултирелигиозното общество може да съществува, развивайки се и успешно вървейки напред, създавайки условия, които привличат хора от цялата планета. САЩ са водещата държава на съвременния свят благодарение на множеството бедни хора, които, отчаяли се да намерят достойни условия на живот в своите страни, са се насочили натам, за да работят, без да стоят със скръстени ръце. Създавайки бъдещето, те са построили велика страна, първата мултикултурна държава в съвременната история.
Подобно на ирландците, скандинавците, германците, французите, испанците, италианците, японците, индийците, евреите и арабите, латиноамериканците имат значителен принос, за да се превърнат Съединените щати в това, която са днес. Ако във всяка страна всякакви разговори за еднородно, монокултурно общество се възприемат като безсмислица, то те звучат още по-абсурдно в САЩ. Благодарение на гъвкавата си система, даваща възможност на всички онези, които умеят и искат да работят, обществото непрекъснато се обновява, приемайки в своето лоно хора, идващи от цял свят. В този смисъл САЩ са най-напредналото общество на нашето време, пример, който рано или късно трябва да последват – отваряйки своите граници – страните, желаещи да станат /или да останат/ съвременни в свят, движещ се към глобализация. И наличието в това общество на хора, подобни на Доналд Тръмп, не трябва да ни карат да забравяме тази обнадеждаваща истина. /БГНЕС
-----------------
Марио Варгас Льоса, писател. Коментарът му е публикуван от испанския вестник "Ел Паис".
