Радикални правоверни евреи тероризират палестинците и хомосексуалните в Израел. Премиерът Нетаняху пръв ги осъди и заговори за „еврейски тероризъм". Но това още нищо не значи, коментира Тим Асман.
Шокът и отвращението са истински. Възмущението звучи от сърце, а осъдителните думи – убедително. Израелското правителство действително е потресено от насилията, които наскоро извършиха еврейски екстремисти. Но едва ли е много изненадано. Един ортодоксален евреин нападна с нож участниците в гей-парад в Ерусалим, а други екстремисти подпалиха палестинска къща и убиха дете, но това е просто трагичният апогей на един отдавнашен процес. Престъпления, подбудени от сляпа омраза, са извършени от ултра-правоверни евреи и религиозни фанатици, които отчасти са стари познайници на полицията. Тези хора не се колебаят да употребят насилие, за да наложат своите расистки и човеконенавистни възгледи, които са резултат от религиозно помрачение. Крайно време беше и правителството най-после да нарече нещата с истинското им име. Част от кабинета вече заговори за „еврейски тероризъм" – и този факт не бива да се приема като нарушаване на някакво велико табу.
С двоен аршин
Терористи има навсякъде по света. Чудно ли е тогава, че терористи има и вътре в еврейско-израелското общество? Макар че е дясно-религиозно, правителството изобщо не носи вина за този тероризъм. В същото време обаче много е важно как властта ще подходи към терористите. В миналото политиката и правосъдието бяха прекалено благосклонни към екстремистите. Защото вече от много години радикализирани еврейски заселници на Западния бряг на Йордан извършват нападения срещу цивилното палестинско население, но тези нападения обикновено остават без никакви последствия. Следствието в общия случай достига до задънена улица, обвинения почти никога не се повдигат, а присъдите са голяма рядкост. С други думи: правосъдието мери с двоен аршин.
Какво ли ще се случи днес? Досега правителството сякаш не може да измисли нищо повече от това да осъди с общи приказки атентатите и да оповести незабавни мерки. Според една от тях, занапред и евреи, заподозрени в такива престъпления, могат да попадат в така наречения „административен арест". Но това решение е неправилно. Административният арест, който досега беше прилаган единствено спрямо палестинци, трябва всъщност да бъде изцяло отменен. Той предвижда заподозрените да се задържат за неопределено време без съдебен процес и дори без да им се обяснява в какво ги обвиняват и според какви доказателства. Подобна практика очевидно нарушава по недостоен начин основните човешки права в една демократична правова държава. Ако занапред правителството наистина реши да прилага административния арест и към еврейски терористи, това просто ще бъде борба срещу едно зло с помощта на друго зло.
Липсва обща позиция срещу екстремизма
Всъщност израелските органи на реда нямат нужда от никакви допълнителни правомощия. Трябва им само юридическа и политическа подкрепа. Ако големите партии трайно се обединят в обща позиция срещу екстремизма, това ще даде много силен сигнал в борбата срещу вътрешните врагове. За жалост израелската политика не е в състояние да постигне такъв консенсус. Дясно-религиозната правителствена коалиция, в която влиза и партията на крайно ортодоксалните заселници, няма да застане на подобна позиция. Политици от тази коалиция през последните години многократно правят агресивни изказвания по адрес на палестинците, насъскват срещу хомосексуалните (независимо дали са араби или евреи) и по този начин подготвят почвата за насилията, извършвани от екстремистите.
Срещу държавата и системата
„Терорът си е терор, независимо срещу кого е насочен" – каза премиерът Нетаняху, но мнозина от неговата коалиция все още гледат другояче на нещата. Всъщност, и самият Нетаняху доскоро не смееше да говори за еврейски тероризъм срещу палестинците и хомосексуалните. Пък то става дума дори за нещо много повече: екстремистите изобщо не признават държавата Израел и нейното правителство. Те презират цялата система и са готови да се борят срещу нея, за да я съборят.
Досега правителството не взимаше тази опасност особено на сериозно. Лошо би било обаче, ако се окаже, че сегашното осъждане на еврейския терор е само временна и конюнктурна реакция, а в дълбочина нещата си остават непроменени.
DW
